— Искаше да каже, че вече е опитвал — намеси се Хейзъл и сатирът я погледна благодарно. — Някаква магия пречи на връзката. Може би Гея. Да се свържем с римляните би било още по-трудно. Мисля, че те заглушават комуникациите си.
Джейсън погледна първо Хейзъл, а после и тренера. Запита се какво става със сатира и какво знае тя са случващото се. Сега, когато се замисли за това, си даде сметка, че Хедж отдавна не е говорил за приятелката си Мели…
— Предполагам, че Рейна няма мобилен телефон — потропа с пръсти Франк. — Не… няма значение. И без това едва ли може да разговаря, докато лети с пегаса си над Атлантика.
Джейсън си спомни как Арго II прекоси океана, спомни си и за десетките срещи, в които едва не бяха загинали. Мисълта, че Рейна минава по пътя им сама, бе едновременно ужасяваща и вдъхновяваща.
— Ще ни намери — каза той. — Каза нещо в съня ми. Тя очаква да отида на едно място по пътя към Дома на Хадес. Аз всъщност го бях забравил, но тя е права. Трябва да го посетя.
Пайпър се наведе към него. Карамелената й плитка падна на рамото й. Погледът на шарените й очи му пречеше да мисли.
— И къде е това място? — попита тя.
— Ами… ъъъ… в град на име Сплит.
— Сплит. — Ухаеше наистина прекрасно, на разцъфнали цветя.
— Ъъ… да. — Джейсън се запита дали Пайпър не му прави някаква любовна магия от Афродита. Всеки път, когато споменеше името на Рейна, тя го объркваше така, че не можеше да мисли за нищо друго, освен за нея. Не че се оплакваше де. — Всъщност би трябвало вече да го приближаваме. Лио?
Лио натисна бутона за връзка.
— Какво е положението горе, приятелче?
Фестус заскърца и издиша облак пара.
— На десет минути от пристанището сме — докладва Лио. — Не разбирам обаче защо искаш да ходим в Хърватия, и то в град, който се казва Сплит. Името звучи като „Стоп, не ходете насам!“.
— Чакайте малко — намеси се Хейзъл, — защо отиваме в Хърватска?
Джейсън забеляза, че останалите отбягват погледа й. Откакто бе направила номера с Мъглата на Скирон, дори самият Джейсън малко се притесняваше в присъствието й.
Знаеше, че не е честен спрямо нея. Не бе лесно да си дете на Плутон, но тя наистина бе направила могъща магия. А след това, според самата нея, й се бе явил Плутон. Това бе нещо, което римляните наричаха лоша поличба.
Лио избута картофките и соса си настрана.
— Технически сме на територията на Хърватия от вчера. Цялата тази брегова линия е част от нея, но в римско време са я наричали… как беше Джейсън? Бодация?
— Далмация — поправи го Нико. Джейсън едва не подскочи.
Свети Ромуле… искаше му се да върже камбанка на врата на Нико ди Анджело, за да го известява, когато този тип е наоколо. Нико имаше ужасния навик да си стои тихо в ъгъла и да се слива със сенките.
Сега пристъпи напред. Тъмните му очи се спряха на Джейсън. Откакто го бяха спасили от бронзовата делва в Рим, Нико бе спал много малко и не бе ял почти нищо, все едно още се крепеше на семенцата от нар от Подземното царство. Напомняше на Джейсън за едно човекоядно зомби, с което се бе бил в Сан Франциско.
— Хърватия някога се е наричала Далмация — рече Нико. — Важна римска провинция. Ти искаш да посетиш двореца на Диоклециан, нали?
Тренер Хедж се оригна още веднъж. Прозвуча като гръмотевица.
— Чий дворец? Кажете ми, че Далмация няма нищо общо със стоте и един далматинци. Още имам кошмари от този филм.
— Че защо? — почеса се по главата Франк.
Тренер Хедж се накани да подхване протяжна реч за злото в анимационните далматинци, но Джейсън реши, че тази информация не го интересува.
— Нико е прав — каза той, — трябва да ида до двореца на Диоклециан. Рейна също ще го посети, понеже знае, че аз преди това ще съм бил там.
— Защо Рейна ще мисли такова нещо? — повдигна вежда Пайпър. — Да нямаш някаква тайна страст към хърватската култура?
Джейсън се загледа в недоизядения си сандвич. Беше му трудно да говори за живота си от преди Юнона да изтрие паметта му. Годините в лагер „Юпитер“ му се струваха като филм, който е гледал преди десетилетия.
— С Рейна често си говорехме за Диоклециан — призна той. — Беше ни нещо като идол. Обсъждахме как искаме да посетим двореца му. Разбира се, знаехме, че това е невъзможно. Никой не може да иде в Древните земи. И все пак се разбрахме, че ако някога успеем, ще го посетим.
— Диоклециан… — Лио се замисли върху името, след което поклати глава — Нищо не ми говори. Защо е бил важен?