— Той е последният велик езически император! — шокира се от невежеството му Франк.
— Не се изненадвам, че знаеш това, Занг — завъртя очи Лио.
— Как да не го знам? Той е последният, почитал боговете на Олимп, преди Константин да дойде на власт и да приеме християнството.
— Аз съм го чувала — кимна Хейзъл. — Монахините от „Света Агнес“ ни учеха, че е бил голям злодей. Като Нерон и Калигула. — Тя погледна подозрително към Джейсън. — Защо ви е би идол?
— Не е бил чак такъв злодей — отвърна Джейсън. — Наистина е преследвал християните, но е бил добър владетел. Започнал е като обикновен легионер, а е станал император. Родителите му са били роби, тоест майка му. Героите знаят, че е син на Юпитер. Последният полубог, управлявал Рим. Освен това бил първият император, отказал се мирно от властта си. Бил роден в Далмация, затова се преместил там и си построил замък, в който да изкара старините си. Около него се издигнал град Сплит.
Той млъкна, когато видя как Лио се прави, че пише с невидим молив.
— Моля ви, продължете, професор Грейс! — каза той, ококорил очи. — Искам да изкарам шестица на изпита!
— Млъкни, Лио.
Пайпър хапна още една лъжица супа.
— Какво обаче е специалното в двореца на Диоклециан?
Нико се приведе напред и си откъсна зърно грозде. Вероятно това бе първото и последно нещо, което щеше да хапне за деня.
— Казват, че е обитаван от призрака на императора.
— Който е бил син на Юпитер като мен — допълни Джейсън. — Гробницата му била разрушена преди векове, но с Рейна се чудехме дали ако намерим духа му и попитаме къде е погребан… е, според легендата скиптърът му бил заровен с него.
— А, тази легенда — усмихна се зловещо Нико.
— Каква легенда? — не разбра Хейзъл.
— Говори се, че скиптърът на Диоклециан може да призове духовете на римските легиони, почитали старите богове — обърна се към сестра си Нико.
— Това вече е наистина интересно — подсвирна Лио. — Ще е добре да имаме армия езически зомбита на своя страна, когато влезем в Дома на Хадес.
— Не съм сигурен, че бих се изразил по този начин — отговори Джейсън, — но да.
— Нямаме обаче много време — предупреди ги Франк. — Вече е пети юли. Трябва да минем през Епир, да затворим Портите на Смъртта…
— Които се охраняват — напомни Хейзъл — от мрачен гигант и магьосница, която иска… — Тя се поколеба. — Ами, не съм сигурна. Но Плутон каза, че тя иска да възстанови владенията си. Каквото и да означава това, трябва да е лошо, щом татко реши да ме предупреди лично за него.
— А дори да оцелеем след всичко това — изсумтя Франк, — тепърва ще трябва да намерим гигантите, които се готвят да пробудят Гея преди първи август. Освен това, колкото по-дълго Пърси и Анабет останат в Тартара…
— Знам — отвърна Джейсън, — но няма да се бавим в Сплит. А и си струва да опитаме да намерим жезъла. Мога да оставя съобщение на Рейна, в което да й кажа пътя, по който ще вървим към Епир.
— Скиптърът на Диоклециан може да изиграе решаваща роля в предстоящата битка — кимна Нико, — но ще ти трябва и моята помощ.
Джейсън се опита да прикрие притеснението си, но настръхна само при мисълта да ходи където и да е с Нико ди Анджело.
Пърси му бе разказал някои странни истории за него. Не винаги бе лоялен. Прекарваше повече време с мъртвите, отколкото с живите. Веднъж бе примамил Пърси в капан, подготвен от Хадес. Може би наистина бе помогнал на гърците срещу титаните, но…
— Страхотно — стисна ръката му Пайпър. — И аз ще дойда.
Джейсън искаше да изкрещи: „Слава на боговете!“, но Нико поклати глава.
— Не можеш, Пайпър. Трябва да сме само Джейсън и аз. Призракът на Диоклециан би се явил пред син на Юпитер, но останалите герои най-вероятно ще го… притеснят. А аз единствен мога да разговарям с духовете. Дори Хейзъл няма това умение.
Очите на Нико блеснаха предизвикателно. Чудеше се дали Джейсън ще възрази.
Тогава звънна камбаната на кораба. Фестус изскърца и започна да жужи по високоговорителя.
— Пристигнахме — съобщи Лио. — Време е да се разделим.
— Не можем ли да оставим Валдес в Хърватия? — изпъшка Франк.
— Франк, ти ще пазиш кораба — изправи се Джейсън. — Лио, ти имаш да правиш ремонт. Останалите им помагайте кой с каквото може. В това време… — Той погледна към сина на Хадес. — Двамата с Нико ще потърсим призрака.