— Идвал съм и преди. — Очите му бяха тъмни като острието на меча, който носеше. — С мама и с Бианка. Бяхме дошли на почивка. Бях на… около шест.
— Това е било през трийсетте години, нали?
— Трийсет и осма — отвърна разсеяно Нико. — Какво те интересува? И по-важното, виждаш ли крилатия тип наоколо?
— Не… — Джейсън все още се опитваше да възприеме миналото на Нико.
Той винаги гледаше да е в добри отношения с останалите герои в отбора. Бе научил по трудния начин, че ако някой ще ти пази гърба е добре да си имате взаимно доверие. Нико обаче продължаваше да е дръпнат и загадъчен, като книга, написана на непознат език.
— Мога да си представя колко странно е да идваш от друго време.
— Не, не можеш — сряза го Нико и огледа към каменния под. След това си пое дълбоко въздух. — Виж, не искам да говоря за това. Честно казано, смятам че на Хейзъл й е по-трудно. Тя си спомня повече от миналото си. Трябваше да се върне от мъртвите и да се адаптира към съвременния свят. Аз и Бианка си стояхме в казино „Лотос“. Времето мина много бързо. Звучи странно, но за мен промяната бе по-лесна.
— Пърси ми разказа за хотела — отвърна Джейсън. — Бил си там седемдесет години, но си ги усетил като месец.
Нико стисна юмрук така, че пръстите му побеляха.
— Не се и съмнявам, че Пърси ти е разказал всичко за мен.
Гласът му бе натежал от горчивина. Джейсън не го разбираше. Знаеше, че Нико бе обвинил Пърси за смъртта на сестра си Бианка, но се предполагаше, че вече му е простил. Поне Пърси смяташе така. Пайпър обаче му бе споменала, че Нико бил хлътнал по Анабет. Може би това бе причината за отношението му.
Въпреки това Джейсън не проумяваше защо Нико отблъсква хората надалеч от себе си, защо никога не прекарва времето си с героите от двата лагера, защо предпочита мъртвите пред живите. Не можеше да разбере и защо се бе съгласил да води Арго II към Епир, след като очевидно мразеше Пърси толкова много.
Погледът на Нико премина по прозорците над тях.
— Навсякъде има римски духове. Лари. Лемури. Наблюдават ни. Усещам гнева им.
— На нас ли са ядосани? — Ръката на Джейсън се стрелна към меча.
— На всички. — Нико погледна към малката каменна сграда в западния край на двора. — Това някога е било храм на Юпитер. Християните са го превърнали в църква. Римските духове са недоволни.
Джейсън се загледа в тъмния праг.
Никога не бе срещал Юпитер, но възприемаше баща си като жив човек, като мъжа, влюбил се в майка му. Разбира се, че знаеше за безсмъртието му, но сякаш не го бе осъзнавал напълно, докато не видя този праг, през който римляните бяха влизали преди хиляди години, за да се кланят на баща му.
Джейсън го заболя главата от самата мисъл за това.
— А там… — Нико посочи на изток към шестоъгълната сграда, опасана от колони — бил мавзолеят на императора.
— Гробницата му обаче вече не е тук — досети се Джейсън.
— Не — съгласи се Нико. — Когато империята се разпаднала, превърнали сградата в християнска катедрала.
— Което означава, че ако духът на Диоклециан още витае тук… — преглътна Джейсън.
— Вероятно не е щастлив — довърши Нико.
Повя вятър, който вдигна нападалите листа и хартии във въздуха. С крайчеца на окото си Джейсън забеляза как нещо златисточервено профучава. Когато се обърна, видя едно-единствено кафяво перо на стъпалата, които водеха надолу.
— Крилатият е отишъл натам — посочи той. — Накъде мислиш, че водят тези стъпала?
Нико изтегли меча си. Усмихнат бе дори по-зловещ, отколкото намръщен.
— Към любимото ми място — измърка той. — Под земята.
Под земята обаче не бе любимото място на Джейсън. От пътуването си в подземията на Рим с Пайпър и Пърси и от битката с двамата гиганти под Колизея насам, непрекъснато сънуваше кошмари за изоставени складове, капани и гигантски колела за хамстери под земята.
От това, че Нико е до него, не му ставаше по-добре. Черният му меч правеше сенките да изглеждат дори по-плътни, все едно адският метал изсмукваше топлината и светлината от въздуха.
Минаха през гигантска изба, в която дебели колони поддържаха сводест таван. Варовиковите скали бяха толкова стари, че се бяха слели от вековете влага и караха мястото да изглежда почти като естествена пещера.