Нико пребледня още повече от обикновено. Очите му зашариха из подземното помещение, все едно е хванат в капан.
— Нико? — попита Джейсън. — За какво говори той?
— Не зная. За нищо.
— За нищо? — извика Фавоний. — Голямата ти любов е в Тартара, а ти все още отричаш истината?
Внезапно Джейсън се почувства като натрапник.
„Голямата ти любов…“
Спомни си думите на Пайпър. Явно Нико бе доста повече от хлътнал по Анабет.
— Дойдохме за скиптъра на Диоклециан — каза Нико. Очевидно бързаше да смени темата. — Къде е той?
— Ах… — кимна тъжно Фавоний. — Очаквал си да е толкова лесно? Просто да се изправиш срещу духа на Диоклециан? Опасявам се, че си сбъркал, Нико. Изпитанието ти е много по-трудно. Знаеш ли, че много години преди това място да стане дворец на Диоклециан, бе портал към двора на господаря ми? Прекарах тук хилядолетия, въвеждайки гостите, които търсеха любовта в присъствието на Купидон.
На Джейсън не му хареса идеята за трудно изпитание, нито пък имаше вяра на откачения крилат бог с бронзовия пръстен и кошницата плодове. Спомни си обаче една стара легенда, която бе чувал в лагер „Юпитер“.
— Като Психея, съпругата на Купидон. Ти си я отвел до двореца му.
— Много добре, Джейсън Грейс — блеснаха очите на Фавоний. — Точно оттук поведох Психея по ветровете към покоите на господаря си. Всъщност именно заради това Диоклециан построи двореца си на това място. То винаги е било благословено от нежния западен вятър. — Той разпери ръце. — Място на любов и спокойствие в един невъзможен свят. Когато опустошиха замъка на Диоклециан…
— Ти си взел скиптъра — досети се Джейсън.
— За да го пазя — съгласи се Фавоний. — Това е едно от многото съкровища на Купидон, спомен от по-добри времена. Ако го искате… — Фавоний се обърна към Нико. — Ще трябва да се изправиш пред бога на Любовта.
Нико погледна към идващите от прозореца слънчеви лъчи, все едно мечтае да се измъкне през процепите.
Джейсън не бе сигурен какво иска Фавоний, но не му звучеше толкова лошо. Вероятно щеше да принуди Нико да си признае кое момиче харесва.
— Нико, можеш да се справиш — каза Джейсън. — Унизително е, наистина, но скиптърът си струва.
Нико обаче не изглеждаше толкова уверен. Сякаш щеше да повърне. Въпреки това изпъна рамене и кимна.
— Правилно. Не се боя от бога на Любовта.
— Отлично! — грейна Фавоний. — Бихте ли искали да хапнете нещо, преди да тръгнете?
Той извади една зелена ябълка от кошницата си и се намръщи.
— По дяволите. Все забравям, че символът ми е кошница с неузрели плодове. Лятото отнема всички удоволствия на пролетните богове.
— Няма проблем — бързо каза Нико, — просто ни отведи при Купидон.
Фавоний завъртя пръстена и тялото на Джейсън се разтвори във въздуха.
XXXVI. Джейсън
Джейсън се бе носил по вятъра много пъти, но усещането да бъдеш самият вятър бе доста по-различно.
Чувстваше, че няма никакъв контрол върху себе си. Мислите му бяха разпръснати, между тялото му и остатъка от света нямаше никаква преграда. Чудеше се дали чудовищата се чувстват така, когато стават на прах, за да потънат в Тартара, безформени и безпомощни.
Долавяше и присъствието на Нико. Западният вятър ги понесе в небето над Сплит. Заедно профучаха над хълмовете и римските акведукти, над магистралите и лозята. Когато приближиха планините, Джейсън видя руините на римски град в долината под тях — порутените стени, оцелелите основи и напуканите пътища. Всичко бе обрасло с трева и приличаше на огромна дъска за шах.
Фавоний ги свали по средата на руините, до една строшена колона с размерите на секвоя. Тялото на Джейсън възвърна формата си. За миг се почувства по-зле, все едно е увит в оловна обвивка.
— Да, телата на смъртните са ужасно плътни — обади се Фавоний, все едно бе прочел мислите му. Богът на вятъра седна на най-близката стена и разпери криле на слънце, без да изпуска кошницата си. — Честно казано, не знам как издържате ден и нощ в тях, без да можете да се разкършите.
Джейсън огледа околността. Виждаше останките от храмове и бани, наполовина погребания амфитеатър, празните пиедестали, на които някога бе имало статуи. Ред колони водеше в нищото. Старите стени опасваха града като сив пояс върху зелена дреха.