Някои от местата изглеждаха разкопани от археолозите, но по-голямата част от града сякаш през последните две хиляди години бе изоставена на произвола на природата.
— Добре дошли в Салона — заяви Фавоний, — столицата на Далмация, родно място на Диоклециан! Но преди това, много преди това, тук бе домът на Купидон.
Името отекна наоколо, все едно повторено от безтелесни гласове сред руините.
Имаше нещо в това място, което го правеше дори по-зловещо от избата под двореца в Сплит. Джейсън не знаеше много за Купидон и никога не си го бе представял като страшен бог. Дори за римските герои името му предизвикваше единствено асоциацията с нелепо крилато бебе, въоръжено с мъничък лък и летящо в пелени на деня на Свети Валентин.
— О, уверявам те, че не е такъв — рече Фавоний.
— Четеш мислите ми? — размърда се неспокойно Джейсън.
— Не ми и трябва. — Фавоний подхвърли бронзовия пръстен във въздуха. — Всички имат погрешна представа за Купидон… докато не го срещнат.
Нико се подпря на близката колона. Коленете му трепереха.
— Хей, човек, спокойно. — Джейсън пристъпи към него, но Нико му даде знак да стои настрана. Тревата в краката му увяхна, а мъртвата зона се разпростря наоколо, все едно от тях течеше отрова.
— Ех — въздъхна съчувствено Фавоний, — не те обвинявам, задето си уплашен, Нико ди Анджело. Знаеш ли как станах слуга на Купидон?
— Не съм ничий слуга — отсече Нико, — особено пък на Купидон.
Но Фавоний продължи, все едно не го е чул.
— Влюбих се в смъртен на име Хиацинт. Той бе изключителен.
— Той… — Джейсън все още се чувстваше замаян от ветровитото пътуване и му отне известно време, за да асимилира чутото — О…
— Да, Джейсън Грейс — повдигна вежда Фавоний, — влюбих се в мъж. Нима това те изумява?
Джейсън не бе сигурен. Като цяло той се опитваше да не разсъждава върху любовния живот на боговете. В крайна сметка собственият му баща Юпитер далеч не бе пример за подражание. Това, че богът на Западния вятър се е влюбил в смъртен мъж дори изглеждаше безобидно в сравнение с някои от скандалите, които бяха разтърсили Олимп през вековете.
— Предполагам, че не. Купидон те е уцелил с една от стрелите си и ти си се влюбил.
— Правиш го да звучи толкова просто — изсумтя Фавоний, — а любовта никога не е такава. Разбираш ли, бедата бе, че бог Аполон също си падаше по Хиацинт. Твърдеше, че са само приятели, но аз имах своите подозрения. Един ден ги видях да играят заедно на куотис…
Пак тази странна дума.
— Куотис? — попита Джейсън.
— Играта с пръстените — обясни Нико. Гласът му прозвуча необичайно немощно. — Като подкови.
— Нещо такова — съгласи се Фавоний. — Въпросът е, че ме жегна ужасна ревност. Затова, вместо да се изправя срещу тях и да узная истината, аз изригнах с цялата сила на вятъра си и изпратих един тежък метален пръстен право в главата на Хиацинт. — Въздушният бог въздъхна. — Хиацинт загина, а Аполон го превърна в цвете. Сигурен съм, че щеше да ми отмъсти жестоко, ала Купидон предложи да ме защити. Бях извършил нещо ужасно, но го сторих от любов и затова той ме пощади. В замяна поиска да му служа завинаги…
КУПИДОН.
Името отново отекна сред руините.
— Това е сигналът — изправи се Фавоний. — Помисли си внимателно как ще постъпиш, Нико ди Анджело. Не можеш да излъжеш Купидон. Ако допуснеш гневът да те овладее отново, участта ти ще бъде дори по-тежка от моята.
Джейсън се чувстваше все едно мозъкът му отново става на вятър. Не разбираше за какво говори Фавоний, нито защо Нико изглежда толкова разтревожен, но и нямаше време да обмисли това. Летният въздух внезапно натежа. Земята се разтърси, а Джейсън и Нико извадиха мечове.
— Ето, че се срещаме.
Гласът профуча покрай ухото на Джейсън като куршум. Когато се обърна, пред него нямаше никого.
— Дошли сте за скиптъра.
Нико застана зад него и този път Джейсън се радваше на присъствието му.
— Купидон? — попита Джейсън. — Къде си?
Гласът се изсмя и определено не звучеше като да идва от ангелче. Бе дълбок, плътен, но и застрашителен — като първия трус от опустошително земетресение.
— Там, където най-малко ме очакваш — отвърна Купидон. — Такава е любовта.
Нещо блъсна Джейсън и го изхвърли на другия край на улицата. Той падна по няколкото стъпала и се просна в един празен римски басейн.