— Би трябвало да знаеш това, Джейсън Грейс. В крайна сметка ти откри любовта на живота си. Или още те мъчат съмнения?
Нико изтича надолу по стълбите.
— Добре ли си?
Джейсън прие подадената ръка и се изправи на крака.
— Да. Просто ме изненадаха.
— Не си очаквал да играя честно, нали? — отново се изсмя Купидон. — Любовта никога не е честна.
Този път обаче Джейсън бе нащрек. Той почувства как въздухът се сгъстява и една стрела полита право към гърдите на Нико.
Джейсън я посече с меча си и я отби. Тя избухна в най-близката стена и ги покри с парчета варовик. Хукнаха нагоре по стълбите, а Джейсън издърпа Нико настрана, когато нов повей на вятъра събори колона към тях. Ако бе улучила момчето, щеше да го направи на пихтия.
— Това богът на Любовта ли е, или на Смъртта? — изръмжа Джейсън.
— Попитай приятелите си — отвърна Купидон. — Франк, Хейзъл и Пърси срещнаха моя двойник Танатос. Ние не сме толкова различни. Смъртта дори понякога е по-мила.
— Просто искаме скиптъра! — извика Нико. — Опитваме се да спрем Гея. На страната на боговете ли си, или не?
Още една стрела изникна от въздуха и избухна в краката на Нико като гейзер от пламъци.
— Любовта е на всяка страна — отвърна Купидон. — И на ничия конкретно. Не питай какво може да стори любовта за теб!
— Страхотно — обади се Джейсън. — Вече започна да реди съобщенията по картичките.
Усети движение зад себе си и се завъртя, размахал меча си. Острието му удари нещо здраво и той чу стон. Замахна отново, ала невидимия бог вече го нямаше. На паважа обаче личаха капки златист Икор — кръвта на боговете.
— Много добре, Джейсън Грейс — похвали го Купидон. — Усещаш присъствието ми. Да изпиташ истинската любов е нещо, с което малцина герои могат да се похвалят.
— Чудесно. А сега мога ли да взема скиптъра? — попита Джейсън.
— Уви, не можеш да го носиш — измя се Купидон. — Само дете на Подземното царство може да призове мъртвите легиони. А само римски офицер може да ги поведе.
— Но… — Джейсън се поколеба. Той бе римски офицер, при това възможно най-висшестоящият — претор. След това обаче си спомни съмненията си за това къде му е мястото. В Нов Рим бе предложил да даде поста си на Пърси Джаксън. Дали това го бе направило недостоен да поведе легиона римски духове?
Реши да се изправи срещу този проблем, когато му дойде времето.
— Остави това на нас — каза той. — Нико може да призове…
Трета стрела профуча покрай рамото на Нико и този път той не можа да я спре. Нико изпъшка, когато тя се заби в ръката, с която държеше меча.
— Нико!
Синът на Хадес се олюля. Стрелата се разпадна и не остави след себе си следи от видима рана, но лицето на Нико бе изопнато от болка и гняв.
— Стига игрички! — извика той. — Покажи се!
— Да видиш истинското лице на любовта — настоя Купидон, — това е нещо много скъпо…
Още една колона рухна. Джейсън едвам отскочи от пътя й.
— Моята съпруга Психея научи това по трудния начин. Тя дойде преди хиляди години, когато тук бе светилището ми. Виждахме се само в мрака. Предупредиха я никога да не ме поглежда, ала тя не устоя на изкушението. Боеше се, че съм чудовище. Една нощ запали свещ и видя лицето ми, докато спях.
— Толкова ли си грозен? — попита Джейсън. Бе уверен, че е засякъл откъде идва гласът. На около двайсет метра, точно на ръба на амфитеатъра. Искаше обаче да бъде сигурен.
— Толкова съм красив — разсмя се богът. — Смъртен не може да види истинското лице на бог и да не си понесе последствията. Моята майка, богинята Афродита, прокле Психея за неверието й. Горката ми любима бе прогонена в изгнание, измъчвана и принуждавана да изпълнява ужасни задачи, за да я убеди, че е достойна. Слезе дори в Подземното царство, за да докаже любовта си. Спечели си мястото до мен, но изстрада много.
Сега те хванах — помисли си обаче Джейсън.
Той вдигна меча си и гръм разтърси долината. Мълния се стовари върху мястото, откъдето идваше гласът, и остави там зейнал кратер.
Настана тишина. Джейсън тъкмо си мислеше, че е успял, когато го събори невидима сила. Мечът му падна на пътя.
— Добър опит — поздрави го Купидон. Гласът му вече бе далечен. — Ала любовта не може да бъде победена тъй лесно.
Една стена се срина до него и Джейсън трябваше да се претърколи, за да не бъде премазан.