— Престани! — изкрещя Нико. — Искаш мен, а не него! Остави го на мира!
Ушите на Джейсън бучаха. Бе замаян от ударите и усети вкус на варовикова прах в устата си. Не разбираше защо Нико смята себе си за основната мишена, но Купидон сякаш се съгласи.
— Бедничкият Нико ди Анджело. — Гласът му бе натежал от разочарование. — Твърдиш, че знаеш какво искам, ала въпросът е какво искаш ти. Любимата ми Психея рискува всичко в името на любовта. Това бе единственият начин да изкупи греха за неверието си. А какво си рискувал ти за мен? Нищо!
— Бях в Тартара и видях лицето на ужаса — изсъска Нико. — Не можеш да ме уплашиш!
— Наистина ли? Мисля си, че всъщност те плаша прекалено много. Изправи се срещу мен. Признай истината!
Джейсън се изправи и видя как земята около Нико започва да се гърчи като хваната от някаква незнайна черна магия. Тревата повяхна, сякаш покосена от жестока слана, а камъните се напукаха, все едно нещо под тях се мъчи да излезе.
— Дай ми скиптъра на Диоклециан — нареди Нико. — Нямам време за игричките ти.
— Игрички?
Купидон удари изведнъж и блъсна Нико в един гранитен пиедестал.
— Любовта не е игра! Не е цветя и рози! Това е тежка, ежедневна борба, която изисква всичко от теб! И най-вече истината! Само тогава можеш да вкусиш от сладостта й!
Джейсън взе меча си. Ако този невидим изрод бе Любовта, значи тя бе силно надценена. Той харесваше версията на Пайпър повече — внимателна, мила, красива. Можеше да разбере Афродита, но Купидон му изглеждаше като мъчител, който се наслаждава на това да тормози жертвите си.
— Нико! — извика той. — Какво иска този тип от теб?
— Кажи му, Нико ди Анджело — заповяда Купидон. — Кажи му, че си един страхливец, неспособен да се изправи срещу самия себе си. Кажи му истинската причина, поради която избяга от лагера на нечистокръвните. Кажи му защо си вечно самотен.
Нико нададе гърлен вой на отчаяние. Земята около него най-накрая се разцепи и изплю орда скелети — умрели римляни с липсващи ръце, натрошени ребра и пробити черепи, разтворили заканително челюсти. По някои от тях все още личаха парлацаливите останки от тоги. По костите на други висяха нащърбени брони.
— Пак ли ще се скриеш сред мъртвите? — попита Купидон. — Така правиш винаги.
Вълни от мрак полетяха от сина на Хадес. Когато удариха Джейсън, той едва не изгуби съзнание. Бяха просмукани с омраза… страх… срам…
Видения изпълниха ума му и той видя Нико със сестра си на заснежен хълм в Мейн. Пърси Джаксън се мъчеше да ги защити от мантикора, а мечът му сияеше в мрака. Той бе първият герой, когото Нико бе видял в действие.
По-късно, в лагера на нечистокръвните, Пърси хвана Нико за ръка и му обеща да опази живота на Бианка. Нико му бе повярвал. Бе погледнал в синьозелените му очи, носещи цвета на морето, и си бе казал: „Той не може да се провали. Той е истински герой.“ Сякаш бе любимата игра на Нико, „Митомеджик“, въплътена в жив и реален образ.
Джейсън чу писъка на Нико, когато Пърси се бе завърнал, носейки вестта, че Бианка е загинала. Нарече го лъжец, почувства се предаден и все пак… когато скелетите се появиха, не им разреши да наранят Пърси, а остави земята да ги погълне отново. След това избяга, ужасен от собствените си сили, унизен от собствените си чувства.
Джейсън видя десетки сцени от гледната точка на Нико и остана смаян, неспособен да продума или да помръдне.
А в това време римските скелети се спуснаха напред и сграбчиха невидимото нещо. Богът започна да разхвърля мъртвите настрани, като чупеше кости и черепи, ала скелетите продължаваха да прииждат.
— Значи все пак има сила в теб — рече Купидон. — Изненадващо.
— Напуснах лагера на нечистокръвните заради любовта — внимателно каза Нико. — Анабет… тя…
— Продължаваш да се криеш — презрително каза Купидон и строши още един скелет. — Нямаш силите.
— Нико — успя да каже Джейсън, — всичко е наред. Разбирам.
Нико го погледна. На лицето му бяха изписани болка и отчаяние.
— О, не — отвърна той, — не разбираш. Няма начин, по който да ме разбереш.
— И така ти избяга отново — заключи Купидон. — От приятелите си, от самия себе си.
— Аз нямам приятели! — изкрещя Нико. — Напуснах лагера на нечистокръвните, защото мястото ми не е там! Защото никога няма да бъде нито там, нито никъде!
Скелетите бяха притиснали Купидон, но невидимият бог се изсмя толкова жестоко, че на Джейсън му се прииска да стовари още един гръм отгоре му. Но за съжаление се съмняваше, че ще има силата.