Той изтръгна ципата от яката на дракона и я прибра в колана си.
— Ъх. — На Анабет й се прииска да попита дали наистина гигантът ползва люспите на дракона вместо тоалетна хартия, но реши да не го прави.
— Боб, ще ни запознаеш ли?
— Анабет — каза Боб, след което потупа краката на Пърси, — това е Пърси.
Анабет се надяваше, че титанът й се подиграва, но лицето му остана неразгадаемо.
— Имах предвид с гиганта — стисна зъби. — Ти обеща, че ще ни помогне.
— Обещал е? — Гигантът погледна през рамо и присви очи под рунтавите си червени вежди. — Обещанията са голяма работа. Защо му е на Боб да обещава, че ще помогна?
Боб се размърда. Титаните бяха страшни, но Анабет никога не бе виждала такъв, застанал до гигант. В сравнение с драконоубиеца, Боб изглеждаше почти безобиден.
— Дамасин е добър гигант — отвърна Боб, — миролюбив. Лекува отравяния.
Анабет се загледа в гиганта Дамасин, който започна да къса парчета кърваво месо от драконовия труп с голи ръце.
— Миролюбив — повтори тя. — Виждам.
— Месо за вечеря. — Дамасин се изправи и погледна Анабет, все едно тя е още един потенциален запас от протеини. — Ела вътре. Ще направя печено. След това ще видим това обещание.
XXXIX. Анабет
Уютна.
Анабет никога не бе смятала, че ще опише нещо в Тартара по този начин, но въпреки факта, че колибата на гиганта имаше размерите на планетариум и бе построена от кости, кал и драконова кожа, определено я намираше за уютна.
В центъра грееше огън, направен от кости и катран, но пушекът бе бял и нямаше никакъв мирис, а и освен това се издигаше право към дупката на тавана. Подът бе покрит с изсушена трева и килими от сива вълна. В единия край имаше огромно легло от овче руно и драконова кожа, а в другия — окачени сушени растения, щавена кожа и нещо, което приличаше на сушено драконово месо. Цялото място ухаеше на печено, на пушек, на босилек и на мащерка.
Единственото нещо, което тревожеше Анабет, бяха овцете, сврени в края на къщата. Спомни си пещерата на Полифем, който ползваше героите за гарнитура на овчето месо. Запита се дали гигантите и циклопите имат сходни хранителни навици.
Част от нея се изкушаваше да избяга, но Боб вече бе поставил Пърси на леглото на гиганта. Момчето почти бе изчезнало сред вълната и драконовата кожа. Малък Боб бе скокнал от Пърси и се бе свил в завивките, мъркайки толкова силно, че леглото трепереше, все едно е направено за масаж.
Дамасин човъркаше огъня. Хвърли драконовото месо в един железен котел, който изглеждаше като направен от черепа на някакво древно чудовище, след което взе един черпак и започна да бърка.
Анабет не искаше да стане следващата съставка в гозбата, но бе дошла тук по една конкретна причина. Тя си пое дълбоко въздух и отиде до Дамасин.
— Приятелят ми умира. Можеш ли да го спасиш?
Гласът й потрепера при думата „приятел“. Пърси бе много повече от това. Дори думата „любим“ не го описваше напълно. Бяха преживели толкова много, че той бе станал част от нея. Понякога дразнеща част, наистина, но такава, без която не можеше да живее.
Дамасин я изгледа отвисоко и смръщи рунтавите си вежди. Анабет се бе изправяла срещу страховити човекоподобни и преди, но Дамасин я притесняваше по различен начин. Той не изглеждаше враждебно настроен, но излъчваше печал и горчилка. Толкова бе погълнат от нещастието си, че се дразнеше, че Анабет отвлича вниманието му към нещо друго.
— Рядко чувам тези думи в Тартара — изръмжа гигантът. — Приятел. Обещание.
— Нека тогава пробваме с кръв и горгона — кръстоса ръце Анабет. — Можеш ли да излекуваш такова отравяне или Боб преувеличи способностите ти?
Да разгневиш шестметров драконоубиец вероятно не бе най-разумната стратегия на света, но Пърси умираше. Нямаше време да си играе на дипломация.
— Съмняваш се в уменията ми? — смръщи се още повече Дамасин. — Идваш с полумъртъв герой в блатото ми и поставяш под въпрос уменията ми?
— Да — отвърна твърдо тя.
— Хм. — Дамасин подаде на Боб черпака. — Я побъркай малко.
Боб се зае с печеното, а Дамасин взе да събира от сушените си билки. Натъпка някои от тях в устата си, сдъвка ги и след това ги изплю в едно кълбо вълна.
— Купа бульон — нареди той.
Боб сипа сок от говеждото в една кратуна, след което я подаде на гиганта. Той натопи сдъвканата вълна вътре и започна да я бърка с пръст.