Бе все едно й казва сбогом.
— Ще те изпратя до долу. — Франк прегърна Хейзъл през кръста и й помогна по стълбите.
Пайпър се надяваше, че Хейзъл ще е добре. Поговориха си през последните няколко нощи след битката със Скирон. Бяха единствените момичета на борда и им беше малко трудно. Разказаха си някои забавни истории, споделиха възмущението си от някои противни навици на момчетата и си поплакаха за Анабет. Хейзъл й разказа какво е да контролираш Мъглата. Пайпър се учуди, че това й напомня на очарователната магия. Бе предложила да й помогне. В замяна Хейзъл бе обещала да я научи да се бие с меч — нещо, което никак не й се отдаваше.
Пайпър чувстваше, че си е спечелила нова приятелка, което беше страхотно. Стига, разбира се, да оцелееха, за да се порадват на приятелството си.
Нико махна малко лед от косата си и се намръщи към скиптъра на Диоклециан.
— Трябва да разкарам това чудо. Ако разваля времето толкова, може би ще е по-добре да го прибера в долната палуба.
— Разбира се — отвърна Джейсън.
Нико погледна към Пайпър и Лио, все едно се притесняваше, че ще го одумват, докато го няма. Пайпър усети как отново издига защитите си като котка, която се свива на кълбо. Така бе оцелял и в бронзовата делва — като изпадна в мъртвешки транс.
Когато Нико слезе долу, Пайпър загледа Джейсън. Очите му бяха пълни с тревога.
Какво толкова бе станало в Хърватия?
Лио извади едва отвертка от колана си.
— Дотук с голямата отборна среща. Пак си останахме само ние.
„Само ние.“
Пайпър си спомни мразовития ден в Чикаго миналия декември, когато се бяха приземили в Гранд Парк, за да извършат първия си подвиг. Лио не се бе променил много оттогава, освен че изглеждаше много по-уверен в ролята си на син на Хефест. Винаги бе кипял от енергия, но сега май знаеше как да я използва. Ръцете му непрекъснато шаваха, вадеха инструменти от колана му, щракаха по контролите, не спираха да човъркат любимата му Архимедова сфера. Днес я бе махнал от контролния панел и бе изключил Фестус от захранването — обясни, че трябва да пренастрои процесора му за контролен ъпгрейд на мотора със сферата. Каквото и да означаваше това.
Що се отнася до Джейсън, той се бе източил, но изглеждаше уморен. Някога късо подстриганата му руса коса вече бе по-дълга и рошава. Браздата, останала му от куршума на Скирон, пък му придаваше по-бунтовен вид. Сините му очи изглеждаха някак състарени от грижи.
Пайпър знаеше какво си шушукат приятелите й за Джейсън — че е прекомерно съвършен, прекалено студен. Но ако това изобщо някога бе било истина, отдавна не беше така. Пътуването го бе променило, и то не само физически. Изпитанията не го бяха отслабили, но я нямаше войнишката му дисциплина. Беше различен, сякаш повече в мир със себе си.
А Пайпър? Тя можеше само да гадае какво си мислят Джейсън и Лио, щом я видят. Определено не се чувстваше като същия човек от миналата зима.
Първият подвиг, който извършиха с освобождаването на Хера, й се струваше безкрайно далечен, все едно се е случил преди векове. Толкова неща се бяха променили за тези седем месеца… чудеше се как боговете издържат да живеят хилядолетия. Колко ли неща бяха видели? Неслучайно изглеждаха малко луди. Пайпър бе сигурна, че ще се смахне, ако й се наложи да живее вечно.
Загледа се в ледения дъжд. Бе готова на всичко, за да се върне в лагера на нечистокръвните, където времето се контролираше дори през зимата. Ала образите, които бе видяла наскоро в кинжала си… ами, не й оставяха надежда, че ще има лагер, в който да се върне.
Джейсън стисна рамото й.
— Всичко ще бъде наред. Вече сме близо до Епир. Според Нико ни остава не повече от ден път.
— Да — отговори Лио, докато наместваше единия от скъпоценните камъни по повърхността на сферата, — утре следобед ще стигнем западните брегове на Гърция, а след това ще ни остане един час полет до Дома на Хадес. Направо ще си направя тениска с него!
— Абсолютно — съгласи се Пайпър.
Тя не изгаряше от желание да се потопи отново в мрака. Все още имаше кошмари с нимфеума и хипогеума под Рим. В острието на Каторпсис бе видяла неща, сходни със сънищата, които Лио и Хейзъл бяха разказали — бледа магьосница със златна рокля, която сякаш заприда магическа нишка; гигант, обвит в сенки, който върви надолу по осветен от факли коридор и угасява пламъците им с всяка своя крачка; пещера, претъпкана с чудовища — циклопи, земеродни и други, по-отвратителни неща, обкръжили приятелите й с желанието да ги разкъсат. Всеки път, щом видеше тези неща, един глас повтаряше един и същи стих отново и отново.