— Момчета — каза тя, — мислех си за Пророчеството на седмината.
Не бе лесно да привлечеш вниманието на Лио, докато е зает с майсторенето си, но това свърши работа.
— Какво? — попита той. — Нещо хубаво, надявам се.
Тя намести презрамката с корнукопията върху рамото си. Понякога рогът на изобилието изглеждаше толкова лек, че тя забравяше за него, ала друг път натежаваше като котва, все едно речният бог Ахелой й изпраща мрачни мисли заради това, че му го е откъснала.
— Катоптрис — започна тя. — Продължавам да виждам гиганта Клитий в него, увит в черни сенки. Знам, че слабостта му е огънят, но в моите видения всеки пламък угасва в присъствието му. Той поглъща всяка светлина като черна дупка.
— Досущ като Нико — отвърна Лио. — Дали не са роднини?
— Остави Нико на мира — намръщи се Джейсън и се обърна към Пайпър. — Разкажи ми за гиганта. Какво мислиш?
С Лио се спогледаха подозрително, все едно за да си кажат: „Откога Джейсън защитава Нико ди Анджело?“.
Тя реши да не коментира.
— Мислех си за огъня — продължи на глас — и за това, че очакваме Лио да го победи, защото е…
— Огнено момче? — ухили се Лио.
— С акцент върху огнено. Този ред от пророчеството обаче ме притеснява. „През огън или буря ще премине светът.“
— Да, помня го — отвърна Лио. — Ще кажеш, че аз съм огънят, а Джейсън — бурята.
Пайпър кимна притеснено. Знаеше, че никой от двамата не обича да говори за това, но трябваше да са усетили истината.
Корабът се наклони надясно и Джейсън се хвана за заледените перила.
— Притесняваш се, че някой от нас ще застраши пътуването и по погрешка ще унищожи света?
— Не — отвърна Пайпър. — Мисля, че сме разчели грешно пророчеството. Светът… това е Земята. А на гръцки думата за нея е…
Тя се поколеба. Не искаше да изрича името й на глас дори тук, сред морето.
— Гея — блеснаха обаче очите на Джейсън. — Искаш да кажеш, че огън или буря ще победят Гея?
— О… — ухили се Лио още по-широко. — Твоят прочит ми харесва повече. Ще е страхотно, ако аз, огънят, победя Гея.
— Или аз… бурята — Джейсън я целуна. — Пайпър, ти си брилянтна! Ако си права, това наистина е добра новина. Трябва просто да разберем кой от нас ще победи Гея.
— Може би — почувства се гузна, задето ги е обнадеждила, — но виждате ли, през огън или буря…
Тя извади Катоптрис и го постави на конзолата. Острието веднага потръпна и показа тъмната фигура на крачещия гигант Клитий и гаснещите факли.
— Страх ме е от това, че Лио трябва да се изправи срещу Клитий — каза тя. — Този ред в пророчеството ме притеснява. Че само един от вас може да успее. А ако частта за бурята и огъня е свързана с третия ред, че клетва ще се спази с последен дъх…
Тя не довърши мисълта си, но прочете по израженията на Джейсън и Лио, че са я разбрали. Ако бе разбрала пророчеството правилно, това означаваше, че единият от тях ще победи Гея… а другият ще загине.
XLII. Пайпър
Лио се загледа в кинжала.
— Всъщност, като се замисля, идеята ти не ми харесва чак толкова. Смяташ, че един от нас ще победи Гея, а другият ще умре? Или че един от нас ще загине, докато я побеждава? Или пък…
— Вижте — намеси се Джейсън, — ако го мислим, ще полудеем. Знаете какво нещо са пророчествата. Героите винаги загиват, когато се опитат да ги надхитрят.
— Прав си — отвърна Лио, — за какво ни е да ги надхитряваме? В крайна сметка положението е цветущо.
— Знаеш какво имам предвид — настоя Джейсън. — Стихът за последния дъх може да не е свързан пряко с този за огъня и бурята. Може да се окаже, че не ние сме предречените да победят Гея. Ами ако Пърси вдигне ураган?
— Или пък аз подпаля тренер Хедж? — предложи Лио. — Тогава той ще влезе в ролята на огъня.
Идеята за пламналия сатир, който крещи „Умри, боклук!“ и напада Майката Земя с ритника на Чък Норис почти накара Пайпър да се засмее.
Почти.
— Надявам се да греша — каза тя предпазливо, — но всичко започна с нас. Ние трябваше да намерим Хера и да спрем Порфирион. Смятам, че ние ще трябва и да завършим войната.