— Няма лошо — отговори Джейсън. — Според мен сме добър екип.
— Най-готините — потвърди и Лио.
Пайпър успя да се усмихне. Наистина обичаше тези момчета. Искаше й се да може да очарова мойрите и да ги накара да им изпредат щастлив финал.
Но при тези обстоятелства такъв изглеждаше невъзможен. Страхуваше се, че гигантът Клитий е застанал на пътя им, за да елиминира Лио като заплаха. Това означаваше, че рано или късно Гея ще пробва да отстрани и Джейсън. Без огън и буря подвигът им щеше да се провали.
А и това мразовито време я притесняваше. Бе сигурна, че причината не е само в скиптъра на Диоклециан. Студеният вятър, смесицата от дъжд и скреж изглеждаха заплашителни и смътно познати.
Миризмата във въздуха, тежкото ухание на…
Пайпър трябваше да се сети по-рано, но бе прекарала по-голямата част от живота си в Южна Калифорния и не познаваше зимата. Не бе израснала с този мирис.
Мирисът на приближаваща снежна виелица.
Всеки мускул в тялото й се напрегна.
— Лио, бий алармата.
Дори не осъзна, че използва очарователния си глас. Лио незабавно пусна отвертката си и натисна бутона. Нищо не се случи.
Той се намръщи.
— Ох — сети се накрая, — Фестус е изключен. Дай ми минута да рестартирам системата.
— Нямаме минута. Трябва ни гръцки огън. Джейсън, извикай ветровете. Топлите, южни ветрове.
— Какво? — погледна я объркан Джейсън. — Пайпър, какво не е наред?
— Тя е! — извади кинжала си Пайпър. — Тя се върна! Трябва да…
Но преди да успее да довърши, корабът се залюля наляво. Температурата падна толкова рязко, че платната се покриха с лед. Бронзовите щитове по перилата изпукаха като разтърсени кутийки сода.
Джейсън извади меча си, но закъсня. Вълна от висулки профуча покрай него и го замрази на място. Очите му под леда се ококориха от изненада.
— Лио! Огън! Веднага! — извика Пайпър.
Дясната ръка на Лио пламна, но вятърът около него се завихри и угаси пламъците. Той стисна Архимедовата сфера и един мощен порив го издигна във въздуха.
— Хей! — извика той. — Пусни ме!
Пайпър се затича към него, но тогава от бурята се чу ужасяващо познат глас:
— Ще те пусна, Лио Валдес. Ще те пусна там, откъдето никога няма да се завърнеш.
Лио се изстреля нагоре като от катапулт и изчезна в облаците.
— Не! — вдигна ножа си Пайпър, но нямаше какво да атакува. Тя погледна отчаяно към стълбището с надеждата, че приятелите й идват, но видя, че леден блок е запречил изхода. Може би цялата долна палуба бе замръзнала.
Трябваше й нещо по-добро от гласа, от глупавия нож, който предсказваше ужасии, и от корнукопията, която стреляше шунка и плодове.
Запита се дали не може да стигне балистата. Но тогава враговете й се появиха и тя осъзна, че никое оръжие не може да й помогне.
Насред кораба застана момиче с вееща се на вятъра рокля от бяла коприна. Черната й коса бе пристегната с диадема, обсипана с диаманти. Очите й имаха цвета на кафето, но не и топлотата му. До нея бяха двамата й братя — младежи с пурпурни криле, щръкнала бяла коса и нащърбени мечове от божествен бронз.
— Радвам се да те видя отново, ma chère — каза Хиона, богинята на Снега. — Време е да охладим страстите.
XLIII. Пайпър
Пайпър не бе решила да изстрелва мъфини с боровинки към противниците си. Явно корнукопията бе доловила колко е притеснена и бе решила самичка, че топлите сладкиши ще успокоят нея и гостите й.
Половин дузина дъхави мъфини полетяха от Рога на изобилието. За жалост, не можеше да се каже, че атаката е особено ефективна.
Хиона просто се наведе на една страна и повечето мъфини паднаха зад борда. Бореадите обаче успяха да си вземат по един и щастливо ги захапаха.
— Мъфини — обади се големият. Пайпър си спомни, че се казва Кал, съкратено от Калаид. Бе в същите дрехи, с които се бе облякъл и в Квебек — панталони и червена хокейна риза. Двете му очи бяха насинени, а част от зъбите му липсваха. — Мъфините са вкусни.
— Мерси — обади се и кльощавият. Пайпър си спомни, че се казва Зет. Той стоеше на платформата с каталуптите, разперил криле. Бялата му коса все още бе оформена в ужасна прическа от епохата на диското, а яката на ризата му стърчеше над бронята. Бледозелените му полиестерови дънки бяха гротескно тесни, а и акнето му се бе влошило. Въпреки това той повдигна вежди и се усмихна, все едно е първият красавец измежду героите.