— Знаех си, че ще липсвам на хубавицата — заговори на квебекски френски и Пайпър го разбра без проблеми. Тя знаеше езика на любовта благодарение на родството си с Афродита. Но не искаше да си говори със Зет.
— Какво правите? — попита Пайпър и след това добави с очарователната магия: — Пусни приятелите ми.
— Трябва да пуснем приятелите ти — премигна Зет.
— Да — съгласи се Кал.
— Не, идиоти такива! — сопна се Хиона. — Тя използва очарователна магия. А вие трябва да използвате умовете си!
— Ум… — Кал се намръщи, все едно не бе сигурен за значението на думата. — По-добре мъфини.
След което напъха цялото сладкишче в устата си и задъвка.
Зет си взе една боровинка от върха на своя мъфин и я хапна деликатно.
— Ах, красива моя Пайпър… тъй дълго очаквах да те видя отново. Но уви, сестра ми е права. Не можем да пуснем приятелите ти. Всъщност трябва да ги отведем в Квебек, където ще ни забавляват за вечни времена. Уви, такива са заповедите ни.
— Заповеди?
От края на миналата зима Пайпър бе очаквала Хиона да покаже леденото си лице рано или късно. Когато я победиха във Вълчия дом на Сонома, снежната богиня се бе заклела да отмъсти. Какво обаче търсеха тук Зет и Кал? В Квебек Бореадите се бяха държали почти дружелюбно — поне в сравнение с мразовитата си сестра.
— Момчета, чуйте ме — започна Пайпър, — сестра ви се противопостави на заповедите на Борей. Тя работи с гигантите и се опитва да върне Гея на бял свят. Иска да вземе трона на баща ви!
Смехът на Хиона отекна, тих и студен.
— Мила ми Пайпър Маклийн. Наистина се опитваш да манипулираш безволевите ми братя като една истинска дъщеря на Афродита. Умела лъжкиня си.
— Лъжкиня? — извика Пайпър. — Ти се опита да ни убиеш! Зет, тя работи за Гея!
— Уви, вече всички работим за Гея — направи гримаса Зет. — Опасявам се, че заповедите идват лично от баща ми.
— Какво? — Пайпър не искаше да повярва, но надменната усмивка на Хиона й подсказа, че това е истината.
— Най-после татко се вслуша в съветите ми — измърка Хиона, — макар после римската му страна да нападна гръцката. Боя се, че сега е много неразположен и аз управлявам на негово място. Нареди силите на Северния вятър да подкрепят цар Порфирион и… Майката Земя, разбира се.
— Как изобщо си тук? — преглътна Пайпър и махна към ледената стена, сковала кораба. — Лято сме!
— Силите ни нарастват — изсмя се Хиона. — Законите на природата се преобръщат. Веднъж щом Майката Земя се събуди, ще направим света такъв, какъвто трябва да бъде!
— С хокей — каза с пълна уста Кал — и пица. И мъфини.
— Да, да — изсъска Хиона, — трябваше да обещая това-онова на този простак. А на Зет…
— О, моите нужди са простички. — Зет приглади коса и намигна на Пайпър. — Щях да те задържа в двореца си още щом те видях, скъпа моя Пайпър. Но скоро двамата ще бъдем отново заедно в един незабравим романс.
— Благодаря, но не — отвърна Пайпър. — А сега пусни Джейсън.
Тя вложи такава сила в гласа си, че Зет се подчини. Той щракна с пръсти и Джейсън се размрази, след което падна на земята. От тялото му се издигаше пара, а самият той кашляше. Поне бе жив.
— Тъпак такъв! — кресна Хиона и махна с ръка. Джейсън отново замръзна, този път проснат на палубата като меча кожа. След това богинята се завъртя към Зет. — Щом искаш момичето за себе си, трябва да докажеш, че можеш да я контролираш, а не обратното!
— Да, разбира се. — Зет изглеждаше много огорчен.
— А що се отнася до Джейсън Грейс — светнаха заканително очите на Хиона, — той и останалите ти приятели ще се присъединят към колекцията ни ледени статуи в Квебек. Джейсън наистина ще пасне на тронната ми зала — като Златното руно, открито от неговия легендарен съименник!
— Сигурно цял ден си мислела тази фраза — промърмори в отговор Пайпър.
Поне знаеше, че е още жив. Това намали малко паниката й. Замразяването бе обратим процес. Това означаваше, че и приятелите й на долната палуба вероятно също са живи. Просто трябваше да измисли начин да ги освободи.
За нещастие, тя не бе Анабет. Не я биваше много в плановете. Освен това й трябваше време да помисли.
— Ами Лио? — попита тя. — Какво си направила с него?
Богинята на Снега заобиколи Джейсън, все едно е статуя, на която се наслаждава.