— Мама ми обеща да попита дали ще ми позволят да ти дойда на свиждане — гордо го информира Джейми, а Питър сякаш остана доволен от чутото.
В този момент се обади и Лиз, за да му каже, че ще се върне при него в болницата след няколко часа. Обясни му, че ще остане да вечеря с децата, но това само в случай, че той наистина се чувства добре.
— Всичко е наред, мамо. Може ли да ми донесеш нещо за ядене?
— Какво например? — Той все още беше на системи, а за днес след обяд предвиждаха да започнат да го захранват с Jell-O3. Питър не беше особено ентусиазиран от тази перспектива.
— Чийзбургер.
Майка му се разсмя.
— Ти май наистина се чувстваш значително по-добре. — Лиз си припомни предишния ден, когато той лежеше неподвижно пред нея, а тя го умоляваше да отвори очи и да й каже нещо. — Мисля, че ще ти се наложи да поизчакаш още няколко дни, миличък.
— Предположих, че ще ми кажеш точно това. — В гласа му се усещаше разочарование.
— До скоро.
Лиз се върна при другите деца и Джейми веднага се настани в скута й, но сега вече не изглеждаше толкова разстроен. Разговорът с Питър му се бе отразил добре. След известно време Джейми излезе да си играе на двора, а Лиз се обади в кантората. Според Джийн там всичко било спокойно. Тя бе успяла да отложи едно явяване пред съда и да отмени няколко среши, премествайки ги през идната седмица. Лиз обаче отново си даде сметка, че цялата работа лежи единствено на нейните рамене. Нямаше кой да я замести в случаи като този и да поеме делата й. Всичко падаше на нейния гръб. Децата, работата, злополуката с Питър и трагедията, която щеше да ги сполети, ако той не бе оцелял. Това беше огромен товар. Тежко бреме и отговорност.
Тази мисъл не я напусна през целия път до болницата.
Бил Уебстър отново бе застъпил дежурен и макар да се усмихна, когато я видя, изглеждаше измъчен и само й махна с ръка. Едва след час се появи в интензивното, за да види Питър и да си побъбри с нея.
— Как е нашият пациент днес?
— Помоли за чийзбургер. Аз лично смятам, че това е добър знак, нали? — попита Лиз и отметна кичур червена коса от очите си. Тя внимателно разтриваше раменете на Питър, който все още страдаше от силно главоболие. Лекарите обаче вече му бяха предписали някакви болкоуспокоителни, които, поне до известна степен, облекчаваха болката.
— Мисля, че това е отличен знак. Хайде да го отложим за утре, а, Питър?
— Наистина ли? — Питър изглеждаше изключително доволен.
— Мисля, че вече си готов. След няколко дни ще започнем терапия на врата ти, а за целта е добре да си възвърнеш силите. Освен ако стомахът ти не протестира прекалено силно.
Това беше добра новина за Питър, който не бе харесал пудинга и бе отказал да изяде както него, така и бистрия бульон, който му бяха донесли.
Бил Уебстър провери нещо в картона на Питър, погледна внимателно мониторите и си отбеляза някои показатели, преди да излезе от отделението. Лиз го последва. Искаше да го помоли да позволи на Джейми да посети Питър следващия следобед.
— Искам да ви помоля за една услуга — предпазливо започна тя.
Този път Бил бе облечен в син екип, а косата му изглеждаше така сякаш не е била ресана дни наред. Той обаче през целия следобед се бе занимавал с пострадалите при тежка челна катастрофа — три деца и петима възрастни. Две от децата бяха починали вечерта. Лекарят беше уморен и потиснат и се радваше на бързото възстановяване на Питър.
— Зная, че в интензивното не се допускат деца — започна Лиз, а той кимна, проявявайки едва доловимо нетърпение. По негово мнение причините за това решение бяха повече от основателни — децата бяха приносители на всевъзможни зарази и бацили, а неговите пациенти не бяха достатъчно силни, за да се преборят с една силна инфекция. Лиз обаче го наблюдаваше със сериозно изражение. — Всички ние преживяхме много след смъртта на баща им — тя все още не бе изрекла молбата си, но знаеше, че трябва да го направи — и моят най-малък син е силно разстроен заради Питър.
— На колко години е той?
— Десет. — Тя се поколеба и го погледна, питайки се каква част от истината би могла да му каже. А след това реши да му се довери напълно. В края на краищата той бе спасил живота на Питър. — Той е със забавено развитие. Роди се преждевременно, полузадушен. В родилната зала му подадоха кислород, който обаче му причини някакви увреждания. Случилото се е много мъчително за него. Той е видял всичко вчера и сега си мисли, че Питър може да ни напусне, също като баща си. Мисля, че ще му е от полза, ако види брат си колкото е възможно по-скоро.
3
„Jell-O“ — Вид пудинг, производство на „General Foods Corporation“ с рекламно лого „Най-прочутият американски десерт“. — Б.пр.