На следващата заран Питър я погледна с хитра усмивка и я попита дали отново е спечелил облога.
— Не, този път изгуби. — Лиз се усмихна, а след това се разсмя на глас.
— Искаш да кажеш, че не те е целунал? — Питър изглеждаше разочарован, а Мегън се намръщи, обхваната от силна ярост.
— Ти си отвратителен — обвини го тя. — На чия страна си все пак?
— На страната на мама — ясно заяви Питър, след което отново се обърна към майка си. — Би ли ми казала истината, ако те е целунал, или си готова да ме излъжеш, само за да спечелиш десетте кинта?
Питър обичаше да я дразни. Лиз се разсмя и продължи да приготвя палачинки за закуска.
— Питър, думите ти ме обиждат! Твърде почтена съм и не бих си позволила да излъжа собствената си плът и кръв, само за да спечеля някакъв бас.
Тя му подаде чиния е палачинки и ги поля със сироп.
— А пък аз смятам, че ме лъжеш, мамо — обвини я Питър.
— Не, не лъжа. Вече ти казах, че двамата с Бил сме само приятели и на мен така ми харесва.
— Останете си приятели, мамо — обади се Рейчъл. Още един съюзник в лагера на Мегън. Лиз погледна най-малката си дъщеря с интерес.
— Ти пък откога имаш мнение по въпроса?
— Ами Питър твърди, че той те харесва, а пък Мег разправя, че ще се омъжиш за него.
В определени отношения Рейчъл разсъждаваше твърде зряло за своите единадесет години. Всъщност тя беше почти на дванадесет, но още не ги бе навършила. Станала бе на единадесет малко преди смъртта на баща си и подобно на всички тях бе помъдряла много през изминалата година.
— Искам да уверя всички вас — с широка усмивка заяви Лиз, — че две вечери не представляват годеж и обвързване за цял живот.
— Твърде ти е рано да излизаш с мъже — обади се и Ани и я погледна строго.
— И кога смятате, че ще настъпи подходящото време за това? — с интерес попита майка й.
— Никога — отвърна Мег, изразявайки мнението и на сестрите си.
— Вие сте луди — заяви Питър и стана от масата. — Мама може да прави каквото си иска. И татко не би имал нищо против. Ако злополуката се бе случила с мама, татко вече щеше да си е намерил приятелка, с която да излиза.
Докато го слушаше, Лиз изведнъж си даде сметка, че тя наистина можеше да се окаже на мястото на Джак. Забележката на Питър й се видя интересна и тя продължи да мисли върху думите му докато пътуваше към кантората.
Дали Джак щеше вече да излиза с други жени, ако тя бе загинала вместо него? Никога не бе мислила по този въпрос, но подозираше, че Питър има право. Джак имаше много здравословно отношение към живота и изпитваше силна joie de vivre4, за да се погребе жив и да прекара остатъка от живота си в траур. Питър беше прав. На нейно място Джак вероятно вече щеше да се среща с други жени. Това прозрение й помогна да преодолее угризенията, които изпитваше заради излизанията си с Бил.
Той й позвъни в офиса по-късно през деня и я покани на кино през уикенда. Изведнъж двамата започнаха да се виждат твърде често, но Лиз нямаше нищо против. Компанията му й харесваше.
Когато този път Бил дойде да я вземе от дома й, Джейми му отвори вратата, покани го вътре и му разясни ситуацията с най-големи подробности.
— Моите сестри не смятат, че е редно да излизаш с мама. Питър обаче мисли, че в това няма нищо лошо, и аз съм съгласен с него. Момчетата у дома те харесват, но не и момичетата — кратичко заключи той, а Бил се разсмя на глас.
Докато пътуваха към малкото френско ресторантче в Сосалито, Бил сподели с Лиз обобщенията на Джейми.
— Те наистина ли са разстроени от факта, че двамата с теб се срещаме? — с интерес попита той.
— Срещаме ли се? — непринудено попита Лиз. — Аз мислех, че сме само приятели.
— Ти това ли искаш, Лиз? — внимателно попита Бил.
Той спря колата на паркинга пред ресторанта и се обърна да я погледне. С нетърпение очакваше да чуе как ще отговори на въпроса му.
— Не съм съвсем сигурна какво точно искам — честно си призна тя. — Приятно ми е да съм с теб. Това просто се случи.
Той можеше да каже същото и за себе си, но напоследък бе започнал да изпитва към Лиз нещо повече от обикновеното приятелство. В началото му стигаше да е просто неин приятел, но сега вече не беше толкова сигурен. Започваше да мисли, че би искал взаимоотношенията им да прераснат в нещо по-сериозно. Нито той, нито тя обаче казаха нещо повече по въпроса, след като влязоха в ресторанта и до края на вечерта никой не повдигна темата отново.
Този път обаче Питър щеше да спечели, ако отново се бяха обзаложили. Точно преди да я изпрати до къщата й, Бил лекичко притисна Лиз към себе си и я целуна с огромна нежност. В началото тя като че ли се поуплаши, но след това се отпусна в прегръдките му и отвърна на целувката. В следващия момент обаче я налегна непоносима тъга и Бил се притесни.