Дънкан отмести погледа си от холограмата и се вгледа в устните на говорещата.
„Винсент казва нещо важно за приятелите ни в Разпръскването.“
Как, този отдавна починал художник ли? За Разпръскване то?
„Там те са вършили и продължават да вършат неща, които не можем да си представим. Лудешки неща! Взривоподобното нарастване на онова Разпръснато население го доказва.“
Мурбела влезе в стаята зад гърба на Одрейди със запасана на кръста мека бяла роба и голи крака. Косата й беше мокра от току-що взетия душ. Ето къде е била.
„Старша майко?“ — прозвуча сънено гласът й.
Одрейди заговори през рамо, полуобърната назад: „Почитаемите мами смятат, че могат да предугадят и държат под контрол всяка лудост. Каква безсмислица! Те не могат да я озаптят дори в себе си.#“
Мурбела заобиколи и спря откъм долната страна на леглото, взряна въпросително в Айдахо: „Изглежда попадам в средата на някакъв разговор?“ „Ключът а в Уравновесеността и хармонията“ — изрече Одрейди.
Дънкан не преставаше да следи внимателно старшата света майка.
„Хората са в състояние да поддържат равновесие на необичайни повърхности — продължи тя. — Дори и на непредсказуеми в по-нататъшното си поведение. Назовава се «в съзвучие с хармонията». Големите музиканти го познават. Знаят го и сърфистите, които следях като дете на Гамму. Някои вълни те изхвърлят, но та ся подготвен и го очакваш. Изкачваш се заднешком и отново яхваш гребена им.“
Без да е в състояние да си го обясни, Айдахо си спомни за други думи, изречени от Одрейди:
„Нямаме тавански хранилища. Рециклираме всичко.“
Рециклираме. Цикъл. Етапи от цикъла. Парченца от мозайката.
Рядко се впускаше в безразборно преследване, защото познаваше по-добри способи. И не само като ментат. Но рециклиране… Следователно Другите Памети не бяха таванско помещение, ползвано за склад, а нещо, което светите майки подлагаха на непрестанна последваща преработка. Тоест те ползваха миналото, но само за да го променят и обновяват.
В съзвучие с хармонията!
Странна алюзия за човек, който твърди, че избягва музиката.
Спомни си и това и долови изображението на собствената си мозайка като ментат. Бе настанала пълна бъркотия. Нищо не пасваше никъде. Случайно пръснати късчета, които по всяка вероятност изобщо не подлежаха на каквато и да е подредба.
И все пак те успяваха!
Гласът на старшата майка продължи да звучи в паметта му. Значи имаше и друго.
„Хората, запознати с този принцип, стигат до самата същина на нещата — каза Одрейди. Предупреждават, че не бива да мислиш за онова, което вършиш. Защото си обречем на сигурен неуспех. Просто го правиш!“
Не мисли. Прави го. Той долови пълното отсъствие на подреденост. Думите й го запратиха обратно към ресурси, различни от подготовката му като ментат.
Бин-джезъритски номера! Бе го сторила съзнателно, знаейки за неминуемото въздействие. Къде беше отишло усещането за привързаност, което той чувстваше да струи от нея? Можеше ли да е загрижена за добруването на някого, към когото се отнася по подобен начин?
Когато Одрейди си тръгна (той едва-едва забеляза излизането й), Мурбела седна на леглото и опъна робата около коленете си.
Хората могат да поддържат равновесие и на необичайни повърхности. Движение в мисловния му апарат: кубчетата от мозайката се опитваха да установят взаимни връзки помежду си.
Чувстваше надигащото се вълнение в заобикалящия го свят. Може би заради двамината странници в оная визия? Те бяха част от нещата. Знаеше го, без да може да каже защо. Какво твърдяха в „Бин Джезърит“? Да!
„Ние променяме старите правила и старите вярвания.“
„Погледни ме!“ — изрече Мурбела.
С Гласа ли? Не съвсем, но бе сигурен, че направи опит да си послужи с него, без някога да е споменавала, че е била обучавана на подобни магьоснически похвати.
Видя в зелените й очи изражението на чужд човек и разбра, че тя мисли за някогашните си съидейници.
„Дънкан, никога не се опитвай да се изкараш по-мъдър от «Бин Джезърит».“
Дали го каза заради видеоочите?
Не бе сигурен. Напоследък най-силно впечатление му правеше интелигентността в погледа й. Буквално усещаше непрестанното й нарастване, сякаш учителите надуваха някакъв балон и интелектът на Мурбела видимо се уголемяваше, също като корема й с намиращия се там нов живот.
Гласът! Какво правеха с нея?
Глупав въпрос. Знаеше какво вършат те. Отнемаха я от него, превръщайки я в своя сестра. Да не бъде вече моята любима, прекрасна Мурбела. А света майка, пресмятаща хладно и отдалеч всяко свое действие. Вещица. Кой би могъл да обича една вещица?