Някой зад Одрейди отбеляза:
— Наистина вярвам, че част от онези дървета са започнали да се разлистват.
Старшата майка се вгледа по-внимателно. О, да! Малки зелени петна по тъмните клонаци. Зимата бе сгрешила тук. Службата за метеорологичен контрол, стремяща се да осигури смяна на сезоните, не можеше да предотврати случайни грешки. Разширяващата се пустиня повишаваше местната температура твърде рано:
непривично топли участъци, в които подмамените растения се разлистваха и дори разцъфтяваха преди рязкото застудяване. Погиването на цели плантации се превръщаше в съвсем обичайно явление.
Съветник от полевите служби бе изровил някогашния термин „циганско лято“ за своя отчет, илюстриран с прожектирани картини на овощна градина, потънала в цвят, върху който внезапно се бе изсипал сняг. Одрейди си спомни как паметта й оживя от тези думи.
Циганско лято. Колко подходящо!
Съветниците й възприеха метафората за мраза-мародер, следващ неотстъпно ненавременното затопляне: нечакано събуждане на живота, подходящо за нападателите, които искат да го съсипят.
Спомнила си за случая, Одрейди бе разтърсена от студената тръпка, идваща винаги с мисълта за преследващата я сянка с брадвата. Скоро ли ще бъде? Не посмя да потърси отговора. Не съм Куизъц Хадерах!
Без да се обръща към Стреги, я попита:
— Идвала ли си някога тук, в Пондриле?
— Моят център за подготовка като послушница бе друг, старша майко, но според мен те не се различават особено.
Да, тези поселища си приличаха до голяма степен: предимно ниски постройки, разположени в градини и участъци с плодни насаждения — училищни центрове за специална подготовка. Система за подбор на бъдещи сестри, чиято мрежа ставаше все по-фина с приближаване към Централата.
Някои поселища от типа на Пондриле поставяха ударението върху закаляването на поверениците. Всеки ден женският контингент бе изпращан на открито за дълги часове физически труд. Обучаваните, чиито ръце свикваха да ровят земята и се покриваха с тъмни петна от плодов сок, рядко негодуваха, когато по-късно им възлагаха трудни задачи.
Вече бяха излезли от прахта и Клеърби отвори прозорците. Ух, каква жега ливна вътре! Що за дивотии вършеха онези от метеорологичния контрол?
Две сгради в началото на Пондриле бяха свързани една с друга на височина един етаж над улицата, оформяйки дълъг тунел. Одрейди помисли, че липсва само някаква тежка метална или дървена решетка с вериги, за да допълни картината на градска порта от времената на историята преди подправката. Входът, потънал в сумрачна жега, не би се сторил непознат на покрити с броня рицари. Материалът на изпълнението му бе тъмен пластобетон, външно напълно еднакъв с камъка. Зад видеоочите, чиито отверстия бяха разположени отгоре, сигурно се намираха пазачи в очакване.
Тя отбеляза факта, че покритият вход към поселището е чист. В бин-джезъритските общини ноздрите рядко биваха осквернявани от мирис на гнило или други неприятни аромата. Липсваха бордеи. Само тук-там по тротоарите куцукаха сакати. Голяма маса здрава плът. Доброто управление очевидно бе поело грижата да поддържа населението доволно.
Все пак имаме своите осакатени. И не всички — физически.
Клеърби паркира непосредствено до изхода на засенчената страна на улицата и те слязоха. Возилото на Тамалани спря зад тях.
Одрейди се надяваше, че входният пасаж ще бъде островче от хладина сред околната жега, но обърканата до изопачаване природа бе превърнала мястото в пещ с още по-висока температура. Едва ли не с радост излезе в светлината на централния площад, където бликналата от тялото й пот предостави няколко секунди облекчение.
Илюзията бързо се разсея от слънцето, което опали главата и раменете й. Видя се принудена да прибегне към регулиране на метаболитния процес, снижавайки температурата на тялото си.
На централния площад, в отразяваща кръгла повърхност плискаше вода — безгрижна демонстрация с бързо наближаващ край.
Засега може да остане. По морални съображения.
Чуваше следващите я спътници с обичайните им оплаквания и ръмжене срещу „прекалено дългия престой в едно положение“. Откъм долната страна на площада се виждаше забързаната делегация на посрещачите. В челото й Одрейди разпозна Цимпей — началството на Пондриле. Свитата от помощници на старшата майка се разпръсна по сините плочи на площада с фонтана — всички с изключение на Стреги, запазила мястото си до рамото на Одрейди. И групата на Тамалани бе привлечена от плискащата вода. Одрейди помисли, че идеята за водата — неизменна част от мечтата на хората — е толкова древна, че нищо не би могло да я заличи напълно.