Плодородни поля и открити водни пространства с чиста питейна вода, в която да потопиш лицето си и да облекчиш своята жажда.
Наистина, някои от свитата й сега правеха точно това: лицата им блестяха от влагата на фонтана.
Делегацията на Пондриле също спря на сините плочи на площада с фонтана. Цимпей бе довела още три свети майки и пет старши помощници.
Одрейди забеляза, че всички помощници се намираха близо до изпитанието „Агония с подправката“. Те явно мислеха за него: личеше си по сякаш неподвижните им погледи.
Цимпей бе от онези, които тя рядко бе срещала в Централата при случайните й посещения като преподавател. Изглеждаше добре с тъмнокестенявата си коса, станала червеникавочерна на слънчевата светлина. Тясното й лице бе изпито и със сурово изражение. От него се набиваха най-вече очите — в плътно синьо под гъстите вежди.
— Радостни сме да те видим, старша майко — прозвуча гласът й, толкова искрен, сякаш наистина го мислеше.
Одрейди едва-едва наклони главата си. Чувам те. Защо пък ще се радвате да ме видите?
Цимпей разбра. Тя посочи високата и с хлътнали бузи света майка до себе си и каза:
— Нали си спомняш Фали, шеф на овощното ни стопанство? Току-що ме посети с делегация от работещи в градините. Сериозно оплакване.
Обветреното лице на Фали леко сивееше. От претоварване с работа ли? Жената имаше тънки устни над остра брадичка. Черно под ноктите, одобрително отбеляза Одрейди. Не я е страх да се присъедини към ровенето в земята.
Делегация_ на градинари. _Значи оплакванията се множат. Трябва да е сериозно. А не като Цимпей, която се докарва на старшата света майка.
— Да чуем — рече Одрейди.
Загледана в Цимпей, Фали пристъпи към детайлно изложение, без да пропусне да обясни подробности за водещите делегацията. До един добри хора, разбира се.
Одрейди познаваше модела. Имаше обсъждания във връзка с неизбежното последствие. Цимпей бе присъствала на някои от тях. Как би могло да се обясни разумно на хората, че някакъв отдалечен във времето червей (който дори може би още не съществува) е причината за настоящата промяна? Как да обясниш на фермерите, че не става дума за „още малко дъжд“, а се бърка право в сърцето на цяла планета! Още дъжд по тукашните места можеше да доведе до смяна на посоката на ветровете, духащи във високите слоеве на атмосферата. Това на свой ред би предизвикало повсеместни промени и ветровете широко щяха да се окажат не само много неприятни, но и опасни. С въвеждането на погрешни данни и условия бе твърде лесно да се появят дори гигантски торнада. Времето на една планета е простичко нещо и неговото регулиране не бива да се прави с лека ръка. Както винаги съм изисквала. Всеки път се налага оглед и пълна проверка на цялото уравнение.
— Последният глас принадлежи на планетата — изрече Одрейди старото напомняне на Сестринството за склонността на човешките същества да грешат.
— Дюн още ли има право на глас? — запита Фали с повече горчивина, отколкото бе очаквала старшата света майка.
— Чувствам горещината. На идване видяхме и листата в плодовите ви градини — каза Одрейди. Сестро, знам какво те безпокои.
— През тази година ще загубим част от реколтата — заяви Фали с обвинителна нотка в думите си. По твоя вина!
— Какво обясни на дошлата делегация? — попита Одрейди.
— Че пустинята трябва да се разширява, а от метеорологичната служба не могат да изпълняват всички потребни ни корекции.
Истината. Приетата ответна реакция. Болезнена, каквато нерядко е действителността. Единственото, на което можеха да разчитат сега. Скоро предстоеше нещо важно. Междувременно — повече делегации на недоволни и загуби на реколта.
— Старша майко, ще пиеш ли чай с нас? — намеси се дипломатично Цимпей.
Старша майко, виждаш ли как всичко ескалира? Сега Фали ще се върне при плодовете и зеленчуците. На своето място. Посланието е предадено.
Стреги се окашля.
Отвратителният_ жест трябва да бъде овладян! _Но смисълът му бе ясен. На нея й бе наредено да се грижи за графика. Време е да вървим…
— Тръгнахме късно — каза Одрейди. — Спряхме, за да раздвижим нозете си и да видим дали сте се натъкнали на затруднения, които не можете да разрешите сами.
— Старша майко, можем да решим нещата с градинарите. Сухият и рязък тон на Цимпей каза много повече от произнесените няколко думи, така че Одрейди почти се засмя.