Колко остава, докато умре и това място?
— Морето е толкова миниатюрно! — обади се глас от задната половина на колата.
Одрейди го разпозна. Чиновник от Архивната служба. И един от проклетите шпиони на Бел.
Наведе се напред и потупа Клеърби по рамото:
— Свали ни до близкия бряг при онова заливче точно под нас. Искам да поплувам в морето, докато още го има.
Стреги и други две помощници я последваха в топлите води на залива. Останалите тръгнаха да се поразходят по брега или заследиха от колата и автобуса необикновената сцена.
Старшата майка плува гола в морето!
Одрейди чувстваше как водата около нея я изпълва с енергия. Наложи си да продължи, защото й предстоеше да вземе решения от първостепенна важност.
Каква част от отишлото си вече огромно море можеха да си позволят да поддържат в тези последни дни на планетата, когато животът продължава в близки до непоносимото граници? Пустинята идеше — тоталната пустиня, подобна на онази от изгубената Дюн. Ако сянката с брадвата ни остави време. Заплахата бе много близо, а бездната — зейнала отдолу. Проклета да е смахнатата ми дарба! Защо трябва да знам отнапред?
Морското дете и движенията на вълните възстановиха усещането й за равновесие. Тукашният воден басейн усложняваше значително нещата, защото бе много по-обширен от всички пръснати по-малки водни пространства и езера. Във въздуха се издигаха огромни количества влага. Енергия за отстраняване на нежелателни отклонения от едва-едва поддържания контрол на климата от метеорологичните служби. Да, това море все още захранваше Дома на Ордена. То осигуряваше комуникационна и транспортна връзка. Превозите по море бяха най-евтини. Енергийните разходи трябваше да бъдат балансирани на фона на други елементи при вземането на решения от нейна страна. Но морето щеше да изчезне. Нямаше място за никакво съмнение, Огромни маси население бяха изправени пред нови миграции.
Намесиха се спомените на Морското дете. Носталгия. А тя бе препятствие по пътя на правилната оценка. С каква бързина трябва да си отиде морето? Това бе въпросът. Всяко едно от неизбежните нови премествания и поселения зависеха от това решение.
По-добре е да стане бързо. Болката е осъдена на заточение в нашето минало. Да приключим завинаги!
Тя доплува до плиткото и погледна към удивената Тамалани.
Полите на Там бяха тъмни от внезапно заляла я вълна. Одрейди вдигна главата си над малките вълнички:
— Там! Приключвайте с Морето колкото може по-скоро. Разпореди се за изготвянето на бързодействаща схема за обезводняване. Службите за осигуряване на прехраната и транспорта да се включат както се полага. Ще одобря окончателния вариант на плана след обичайната проверка.
Тамалани се обърна кръгом без нито една дума. Посочи кои сестри да я придружат, поглеждайки само веднъж към старшата майка. Видя ли! Права съм била, като взех толкова много хора!
Одрейди излезе от водата и се заизкачва по брега. Под краката й скриптеше мокър пясък. Скоро ще бъде сух. Облече се, без да посегне към кърпата. Дрехите прилепнаха неприятно към тялото, пречейки на движенията й, но тя не обърна внимание, докато крачеше нагоре по откоса — далеч от останалите.
Спомените, оставащи в паметта, трябва да бъдат точно такива. Нещата следва да бъдат вземани и милвани от време на време, за да събуждат отминали радости. Никоя радост не трае постоянно. Всичко е преходно. „И това ще отмине“ е универсално приложимо в нашата жива вселена.
Когато брегът стана глинесто лепкав и тук-там се появиха растения, тя се обърна за последно и погледна към морето, което току-що бе осъдила.
Единствено животът има смисъл, каза на себе си. Ала животът не може да оцелее без продължаващо стимулиране на потомството.
Оцеляване. Децата ни трябва да оцелеят. „Бин Джезърит“ трябва да продължи напред!
Нито едно отделно дете не бе по-важно от общото. Тя го приемаше, разпознавайки индивидите, които й говореха от дълбините на собственото й „аз“ — срещнато за първи път от нея като Морско дете.
Разреши му последна глътка солен въздух, когато се върнаха при колите и се приготвиха за тръгване към Елдио. Чувстваше се все по-спокойна. Веднъж овладяно, най-важното равновесие няма нужда от море, за да бъде поддържано.
„Изтръгни въпросите си от почвата, в която те се намират, и ще се покажат провиснали корени. Не, още въпроси!“