— Но нали точно той ще ме върне към предишните ми спомени!
— Бел, танцьори сме на една и съща площадка — каза Айдахо. — Тао. Може и да се разбира, че не танцуваме един с друг, може да си служим с различни стъпки или ритми, но ни виждат заедно.
Вече започваше да подозира причината, накарала го да поведе разговора в тази посока. Замисли се дали няма друг начин за неутрализирането му.
— Не разбирам за какво говорите — намеси се Тег.
— За любопитни съвпадения — отвърна Айдахо.
Момчето се обърна към Белонда:
— Моля да ми бъде обяснено.
— Опитва се да каже, че двамата се нуждаем един от друг.
— Ами защо не го рече направо?
— По-сложно е, момче. — Тя помисли: От записа трябва да се разбере, че предупреждавам Айдахо. После продължи:
— Дънкан, муцуната на магарето не е причина за поява на опашката му, независимо колко пъти гледаш как животното преминава през онова тънко вертикално пространство, което ограничава взора ти.
Айдахо пресрещна втренчения й поглед с думите:
— Веднъж Дар дойде при мен с клонка от цъфнала ябълка, докато прожектираната отвън картина показваше сезона за прибиране на реколтата.
— Гатанки, нали? — обади се Тег и запляска с ръце.
Белонда си припомни записа на въпросното посещение. Прецизни ходове на старшата света майка.
— Не помисли ли за оранжерия?
— Или че просто е искала да ми достави удоволствие?
— Трябва ли да отгатна? — попита Тег.
След продължително мълчание и преплетени погледи между ментати, Айдахо каза:
— Бел, явно извън мястото на принудителното ми задържане е настъпил хаос. Липса на съгласие във върховните ви съвети.
— Дори в условията на анархия може да има разисквания, приключващи с отсъда — контрира тя.
— Бел, ти си лицемерка!
Белонда рязко се дръпна назад, сякаш някой бе посегнал да я удари — изцяло неволно движение, поразило я с принудителната реакция от нейна страна. Гласът ли беше? Не, нещо, което бе проникнало още по-дълбоко… Изведнъж почувства силен страх от този мъж.
— За мен е изумително да разбера, че ментат и света майка може да се окаже такъв лицемер — рече той.
Тег задърпа Айдахо за ръката:
— Ама вие биете ли се?
Айдахо бутна встрани дланта му:
— Да, бием се.
Белонда не можеше да отмести погледа си от очите на голата. Имаше желание да се обърне и побегне. Какво правеше той? Всичко се бе объркало от горе до долу!
— Между вас може ли да има лицемери и престъпници? — запита Дънкан.
Белонда отново си спомни за видеоочите. Този бродещ дух съумяваше да се забавлява не само с нея, но и с наблюдаващите! И го правеше с изтънчено внимание. Внезапно я обзе възхищение към великолепното му изпълнение, ала то не смали страховете й.
— Питам се защо сестрите ти те понасят? — С каква елегантна прецизност се движеха устните му! — Нима си необходимото зло? Или пък източник на ценна информация, а понякога и на добър съвет?
Гласът й най-после се завърна:
— Как се осмеляваш? — изречено гърлено и с цялата й пословична злост.
— Възможно е да спомагаш сестрите си да придобият повече сили — казано с безизразен тон и ни най-малка промяна на интонацията. — Слабите звена са място, което останалите са длъжни да заздравят, а това пък засилва мощта им и поединично и като цяло.
Белонда осъзна, че едва удържа позицията си на ментат. Възможно ли е всичко казано да е вярно? Нима и старшата майка виждаше нещата по същия начин?
— Дойде тук с престъпно неподчинение в мислите си — каза той. — И всичко в името на неотложната потребност! Мъничка драма за видеоочите, с която да докажеш, че няма друг избор.
Тя долови, че думите му възстановяват ментатския й капацитет. Съзнателно ли го правеше? Очарова я необходимостта да вниква както в маниера му, така и в смисъла на казаното. Наистина и можеше да разчита ходовете й с такъв успех? Записът на настоящия сблъсък сигурно щеше да се окаже много по-ценен от малката й пиеска. Което важеше с пълна сила и за крайния резултат!
— Мислиш ли, че желанията на старшата майка имат значимостта на закон? — попита Белонда.
— А ти наистина ли допускаш, че не умея да наблюдавам? — Айдахо махна с ръка към Тег, който направи опит да се намеси. — Бел! Бъди само ментат.
— Добре те чувам. Както и много други!
— Прозирам значимостта на проблема, пред който сте изправени.
— Не сме ти създавали никакъв проблем!
— Същото не се отнася за тебе, Бел. Скъпернически раздробявате всичко на късчета, но аз виждам какво става.
Белонда изведнъж си спомни думите на Одрейди: