В този момент се намеси едновременно тръгналият поток от страна на Антеак:
— Ето, сега ще ти покажа събитието, за което вече съм разказ вала.
— Обърни специално внимание — каза той. — Аз, самият ментат, принуден да преустановя живота на школа, в която се подготвят хора тъй, както лично съм бил подготвен. Лито знаеше защо ми е наредил да го направя, както знаеш и ти, разбира се.
В съзнанието й течеше и другият поток: Орден на ментати, основан от Гилбертус Албанс; общо временно убежище е „Бин Тлейлакс“, целящ присъединяването им към тлейлаксианската хегемония; раздробен в безчислени „школи-потомци“; сподавен от Лито II заради стремежа им да станат ядро на независима опозиция; поет от Разпръскването след Глада.
— Той държеше при себе се неколцина от най-добрите учители на Дюн, но въпросът, поставен ти сега от Антеак, има друга цел. Къде отидоха сестрите ви, Бел?
— Все още няма как да разберем, нали?
Наблюдавайки го, седнал пред контролното табло, тя осъзна нещо ново. Желанието им да блокират такъв ум е погрешно. Ако трябва да го използват, длъжни са да го сторят в пълен мащаб.
— Впрочем, Бел — каза Айдахо, когато тя стана, за да си тръгне, — възможно е почитаемите мами да са относително малка група.
Малка ли? Нима от вниманието му бе убягнал фактът, че Сестринството биваше помитано от ужасяващи с броя си пълчища — планета след планета?
— Всички числа са относителни. Има ли във вселената нещо, което да е наистина неподвижно и неизменно? Бел, не е изключено нашата стара Империя да се е оказала последен подслон за тях. Място, където да се скрият и направят опити за прегрупиране.
— Вече изрази това предположение пред Дар…
Не старша майка, не Одрейди. А Дар.
Той се усмихна:
— Може и да помогнем със Сцитал.
— Ние ли?
— Мурбела да събира сведенията, а аз да преценявам годността им.
Не му хареса усмивката, появила се в отговор:
— Какво точно предлагаш?
— Нека въображението ни снове насам-натам и придава нужната форма на нашите опити. Каква полза бихме имали дори от не-планета, ако нещо може да проникне през защитата й? Тя погледна към момчето. Айдахо знаеше за подозрението им, че башарът е виждал не-корабите? Напълно естествено. При ментат от неговата класа… Явно владееше изкуството да събира разхвърляните късчета в цялостен външен образ.
— За защитата на която и да е обитаема планета, намираща се някъде по средата, ще е потребен целият енергиен заряд на С-3: слънце — сухо и много хладно. Белонда погледна надолу към него.
— Всичко, свързано с Разпръскването, следва да бъде поставяно под въпрос.
— Но не и в рамките на сегашните ни възможности. Имаме ли предвид нещо по-неамбициозно?
— Преглед на генетичните маркери в клетките на вашите хора Да потърсим общи модели в онаследеното от атреидите. Може да се появят таланти, за които дори не сте подозирали.
— Творческото ти въображение не спира да подскача.
— Слънцата С-3 и генетичните фактори. Възможни са връзки помежду им.
Защо продължава с подобни лудешки предположения? Не-планети и хора, за които защитата срещу проникване в бъдещето е пробиваема? Какво прави той всъщност?
Белонда не се ласкаеше, че думите му са предназначени единствено за нея. Видеоочите бяха винаги отворени.
Дънкан замълча, обгърнал небрежно с едната си ръка раменете на момчето. И двамата я наблюдаваха. Предизвикваха ли я?
— Бъди ментат, ако можеш!
Не-планети ли? Когато масата на даден обект нараства, енергията, необходима за неутрализиране на гравитацията, прехвърля прагове, съпоставими с прости числа. Не-защитите отговарят на енергийни защити от по-висш порядък. Експоненциално нарастване от друга величина. Дали Айдахо намекваше, че някой от Разпръскването е намерил път за заобикаляне на проблема? Длъжна беше да го попита.
— Иксианците не са вникнали в същността на Холцмановата концепция за уеднаквяване — отвърна той. — Те просто я ползват като теория, чието действие продължава дори когато не я разбираш.
Защо ли насочва вниманието ми към технокрацията на Икс? Иксианците са вземали активно участие в прекалено много дела, за да им вярва „Бин Джезърит“.
— Не си ли се запитвала защо Тиранът никога не е налагал запрета върху дейностите на Икс? — рече Айдахо. И продължи, понеже тя не сваляше поглед от него:
— Просто от време на време им е надявал юзда… Бил е очарован от идеята за неразрушима връзка между човек и машина, при която и двете страни опипват взаимно граничните си възможности.