Тег помръкна:
— Точка за теб, Дънкан. Не е потребно извинение. — Момчето сякаш погледна към говорещите в него, надигнали гласовете си.
— Дар, как е въздухът горе? Достатъчно чист ли е за теб? Ама че тъпа идея! — помисли тя. — Знае го добре. Никак не е чист, разбира се.
Въздухът бе натежал от дишането на седящите около нея, включително онези, които искаха да споделят драматичното й присъствие, тези с идеите (а нерядко само с вярата, че ще бъдат по-добри за нейния пост), както и другите, които предлагаха ръце и искаха същото. Чист, наистина! Тя усети, че Тег прави опит да й каже нещо. Какво бе то?
„Понякога трябва да бъда автократ!“
Чу се да го изрича по време на една от разходките им в овощните градини, обяснявайки му думата „автократ“, след което добави:
„Имам властта и трябва да я ползвам. Това ми тежи ужасно.“
Имаш властта, така че ползвай я! Ето какво й говореше ментат-башарът. Дар, убий ме или ме пусни.
Все още бе блокирала поради липса на време и знаеше, че той ще го почувства.
— Майлс, Бурзмали е мъртъв, но успя да остави резервна бойна единица, която подготви сам. Най-доброто от…
— Не ми доскучавай с дребни подробности!
Какъв глас на военачалник! Все още тъничък и пронизителен, ала съдържащ всички най-важни елементи.
Без да им бъде наредено, прокторите се върнаха при люка. С яден жест Одрейди им заповяда да се махат. И чак тогава разбра, че вече е взела решение.
— Върнете му дрехите и го доведете тук — разпореди се тя. — Да дойде и Стреги.
Първите думи на появилия се Тег разтревожиха старшата майка и тя се запита дали не е направила грешка:
— Ами ако не воювам така, както искате?
— Но нали сам каза…
— Казвал съм много неща през моите, хм… животи. Дар, боят не укрепва моралния дух.
Тя (както и Тараза) бяха чували неведнъж мнението на башара по този въпрос:
Воденето на война наслагва утайка от типа на „яж, пий и се весели“, което нерядко в причина за морален срив.
Беше вярно, но тя не схващаше каква мисъл го е навела на решението да й го припомни тъкмо сега.
Срещу всеки ветеран, който пристига с ново усещане за силата на съдбата („оживях, следователно Бог е решил нещо“), много повече се връщат у дома със сподавяна с мъка горчивина, готови да тръгнат „по лекия път“, тъй като са претеглили толкова зло от войната.
Думите бяха на Тег, но представляваха и част от нейната вяра.
Стреги се втурна в стаята, ала преди да заговори, Одрейди й даде знак да се отдръпне и да чака мълчаливо.
За първи път помощницата събра кураж да не се подчини на старшата света майка.
— Дънкан трябва да знае, че има още една дъщеря. Майката и детето са живи и здрави — тя погледна към Тег. — Здравей, Майлс. — Едва сега се дръпна назад и застана тихо и кротко.
Оказа се по-добра, отколкото се надявах — помисли Одрейди.
Айдахо се отпусна на стола, почувствал цялото напрежение от безпокойството, примесено с преценката му за онова, което бе наблюдавал оттук. Тег кимна на Стреги, но заговори на Одрейди:
— Има ли още какво да се пошепне на Божието ухо? — Бе много важно да останат нащрек и той да разчита, че старшата майка си дава сметка за това. — Ако не, аз наистина умирам от глад.
Одрейди вдигна пръст — и чу как помощницата излезе. Бе напълно сигурна, че Тег знае накъде насочва вниманието й, когато каза:
— Може би този път наистина си оставила белег.
Острието бе отправено към хвалбата на Сестринството: „Ние не оставяме белезите да се натрупват върху миналото ни. Защото те често прикриват повече, отколкото откриват.“
— Някои белези разкриват повече, отколкото скриват — каза той и погледна към Айдахо. — Прав ли съм, Дънкан?
Един ментат се обръща към друг ментат.
— Струва ми се, че попаднах на стар спор — отговори Айдахо.
Тег отново се взря в Одрейди:
— Виждаш ли, дъще? Ментатът разпознава стария спор, когато го чуе. Горди сте, че знаете какво се изисква от вас във всеки момент, но с едно мигване сами създавате чудовище!
— Старша майко! — обади се проктор, явно несъгласна с начина, по който разговаряха с нея.
Одрейди не й обърна внимание. Почувства болка — остра и убеждаваща. Тараза в Другите Памети си спомни за спора:
Оформят ни бин-джезъритските асоциации. Те притъпяват чувствителността ни по странен начин. О, можем да режем бързо и дълбоко, когато се налага, но това е просто друг вид загубване на чувствителност.
— Аз няма да взема участие в намаляването на чувствителността ви — рече Тег. Очевидно помнеше.
Стреги се върна със съдина, пълна с кафеникав бульон и парчета месо, плаващи в него. Момчето седна на пода и изкуса храната с бързи движения на лъжицата.