Айдахо мигом зърна целта, преследвана от Тег чрез това подобие на рецитал. Честност и прямота!
— Разполагаш ли с Други Памети?
— Не! Освен онова, което всеки държи под ръка в критични ситуации. Огледалната зала бе от такъв порядък, тъй че случаят ми даде възможност да видя и почувствам източника на помощта. Но няма да се връщам там!
Айдахо прие казаното от него. Повечето ментати дръзват да се потопят в Безкрайното и се запознават с преходното естество на имена и звания, ала разказът на момчето-башар бе много повече от обяснение за Времето като поток и картина.
— Прецених, че е дошъл часът да се представим пред „Бин Джезърит“ — заключи Тег. — В действителния си образ. Редно е да знаят докъде могат да ни се доверят. Има работа за свършване, а ние май загубихме доста време с глупости.
„Енергийните сили, с които разполагате, насочвайте към онези, чиято мощ ви прави по-силни. Защото енергията, прахосана за слабаци, ви влече към погибел.“
Коментар на „Бин Джезърит“: „А кой отсъжда?“
Денят на завръщането на Дортужла не потръгна добре за Одрейди. Конференцията по оръжейни въпроси с Тег и Айдахо завърши без вземане на решение. Усещаше близостта на преследвача с брадвата през цялото време на срещата, което се отрази чувствително на реакциите й.
После дойде следобедното занимание с Мурбела — думи, думи, думи. Събеседничката й се оказа оплетена във философски въпроси. Същинско безизходно положение, ако изобщо можеше да се каже, че Одрейди се бе натъквала досега на нещо подобно. Вече бе ранна вечер и тя се намираше в най-крайната западна точка на площта с павирана настилка около Централата. Това бе едно от любимите й места, но стоящата до нея Белонда я лиши от очакваната наслада, скрита в спокойствието. Именно тук ги намери Шийена и попита:
— Вярно ли е, че си разрешила на Мурбела да се движи свободно из кораба?
— Втасахме я! — моментално реагира Белонда; явно това бе едно от нещата, от които тя най-много се боеше.
— Бел — отряза я старшата майка и посочи към обиколния пояс от овощни градини. — Онова малко възвишение ей там е мястото с посадени от мен дървета. Искам да се разпоредиш край тях да се издигне една скъпа прищявка — съградена така, както аз я желая. Става дума за белведере с решетъчна рамка, разбира се, както му е редът…
Сега вече нищо не можеше да спре Белонда. Одрейди рядко я бе виждала толкова ядосана. И колкото повече доводи хвърляше Бел, толкова по-непреклонна изглеждаше позицията на старшата.
— Искаш някаква… лудория, а? Прищявка в тази плодова градина? За какво още ще прахосваш насъщния ни? Лудория! Най-подходящата табела за друго от твоите…
По начало спорът бе глупав. И двете знаеха двайсетина думи по въпроса. Старшата майка не искаше да направи първа завой, а Бел рядко отстъпваше за каквото и да е. Дори когато Одрейди млъкна, тя продължи атаката си — вече в празно пространство. Накрая, когато предизвикалата спора изразходва цялата си енергия, каза:
— Бел, дължиш ми един великолепен обяд. Погрижи се да бъде най-доброто, на което си способна.
— Дължа ти аз!… — отново започна да пръска слюнки Белонда.
— Жертвоприношение в името на мира — спокойно поясни Одрейди. — Искам да бъде сервирано в моето белведере… Модната ми прищявка.
Когато Шийена се разсмя, Белонда се видя принудена да се присъедини, макар и с ледена отсянка. Много дълго помнеше кога е била сконфузвана.
— Всички ще го видят и ще възкликнат: „Забелязвате ли с какво доверие се ползва старшата света майка!#“ — рече Шийена.
— А, значи го искаш от морални подбуди! — Белонда явно бе стигнала до етап, при който би приела почти всяко обяснение.
Погледът на Одрейди огря младата жена. Милa моя малка умнице! Шийена не само бе престанала да дразни Бел, но се стараеше и да подсилва чувството й за самоуважение. Светата майка го знаеше, разбира се, така че оставаше неизбежният бин-джезъритски въпрос: Защо?
Доловила подозрението, Шийена каза:
— Спорът ни е свързан с Майлс и Дънкан. Ако питате мен, направо ми се повръща от него.
— Дар, само ако можех наистина да знам какво вършиш! — обади се Белонда.
— О, Бел, енергията си има свои пътеки!
— Какво искаш да кажеш? — прозвуча доволно стреснато.
— Те ще ни намерят, Бел. И знам как ще стане.
Белонда буквално зяпна.
— Ние робуваме на навиците си — рече Одрейди. — Роби сме на енергиите, които създаваме. А могат ли робите да бъдат свободни? Бел, ти познаваш проблема не по-зле от мен.