Този път Белонда действително бе поставена в затруднено положение.
Одрейди се загледа в нея.
Гордост. Това виждаше, взирайки се в сестрите си и местата, където те попадаха. Достойнството бе само маска. Не истинска смиреност. Вместо това имаше видимо съгласие — уникален бин-джезъритски модел, който звучеше като предупредителен клаксон в едно общество, запознато добре с голямата опасност от моделно мислене.
Шийена бе объркана.
— Навици ли?
— Да, те винаги те преследват. Същината на личността, която съградиш в представите си, ще върви по петите ти. Дух, бродещ наоколо в търсене на тялото… Ние се пристрастяваме към собственото аз, което създаваме. И ставаме роби на сътвореното от нас. Пристрастили сме се към почитаемите мами, както и те — към нас!
— Още нещо от проклетия ти романтизъм! — почти изкрещя Белонда.
— Да, романтичка съм, и то по същия начин, по който беше Тирана. Той можеше сам да изостри чувствителността си към вече заложената форма на своето творение. Аз пък съм чувствителна към неговия капан-прозрение.
О, колко наблизо бе преследвачът и колко дълбока бе ямата.
Белонда съхрани остротата на бойния си дух:
— Казваш, че знаеш как ще ни намерят?
— Нужно е само да си дадат сметка за собствените си навици… Какво има?
От покрития пасаж зад Белонда се бе появила помощница със съобщение.
— Старша майко, за светата майка Дортужла е. Майка Финтил я заведе до апартамента за пристигащи. Ще е тук след по-малко от час.
— Доведете я в работната ми стая! — Одрейди погледна влязлата с отнесен поглед. — Каза ли нещо?
— Майка Дортужла е болна — изрече помощницата.
Болна ли? Колко необичайно е това за света майка.
— Запазено право на преценка — отзова се Белонда като ментат и в същото време като враг на романтизма и неистовото въображение.
— Тамалани да се качи като наблюдател — нареди Одрейди. Дортужла влезе накуцвайки, подпряла се на бастун и подкрепяна от Финтил и Стреги. В очите й имаше твърдост, както и усещане за мигновена преценка на обстановката. Бе отметнала качулката на робата и открила тъмната си коса, опъстрена с кафявото на слонова кост от античността; когато заговори, в гласа й ясно се долови умора.
— Постъпих така, както нареди, старша майко — каза тя, след като Финтил и Стреги излязоха; после седна без покана в стола-люлка до Белонда, преди да отправи къси погледи към Шийена и Тамалани вляво, за да закове накрая твърдо очите си в Одрейди. — Ще се срещнат с теб в Свързващия възел. Мислят, че идеята за избора на мястото е тяхна, но там се намира и Кралицата-паяк!
— Кога? — попита Шийена.
— Искат да бъде след сто стандартни дни, считано от настоящия момент. Мога да бъда по-точна, ако пожелаеш.
— Защо толкова късно? — запита Одрейди.
— За моето лично мнение ли питаш? Ще използват времето, за да подсилят защитните системи на Възела.
— А гаранции? — дойде от страна на Там, стегнато, както винаги.
— Дортужла, какво става с теб? — възкликна Одрейди, стъписана от слабостта на треперещата пред нея жена.
— Правиха си опити… Но не това е важното. Основното са условията. Ето същността им: обещават ти безопасно пристигане и напускане на Възела. Не го вярвай. Позволява ти се малка свита от прислужници, не повече от пет. Предполага се, че ще убият всички твои придружители…
— Да не би да очакват от мен да им поднеса покорството на „Бин Джезърит“? — За първи път гласът на Одрейди прозвуча ледено, тъй като думите на пристигналата разбудиха привидението на пълна капитулация.
— Това бе примамката.
— А сестрите, които тръгнаха с теб? — попита Шийена. Светата майка се чукна по челото с познатия жест на Сестринството:
— Тук са. Взехме общо решение за наказание на почитаемите мами.
— Мъртви? — Одрейди с мъка извади думата иззад устните си.
— Правиха опити да ме принудят да се приобщя към тях. „Нали виждаш, ще убием следващата, ако не приемеш.“ Тогава им казах да убият всинца ни, за да свърши всичко, но и да забравят за среща със старшата света майка. Не го приеха, докато не останаха без заложници.
— С всяка от тях ли Сподели? — попита Тамалани.
Съвсем нормалната загриженост на Там, наближила собствената си смърт.
— Да, под претекст, че искам да бъда сигурна за гибелта им. Струва си обаче да знаете всичко. Онези жени са същинска гротеска! Разполагат с футари в клетки. Телата на сестрите ми бяха хвърлени там и футарите ги изядоха. Кралицата-паяк (подходящо име!) ме накара да гледам тази сцена.