— Отвратително! — обади се Белонда.
Дортужла въздъхна:
— Естествено, те не знаят, че в Другите Памети има и по-страшни гледки.
— Постарали са се да минеш отвъд прага на чувствителността си — рече Одрейди. — Много са глупави. Бяха ли изненадани, когато ти не реагира според очакванията им?
— Разочаровани и направо огорчени, бих казала. Според мен са виждали и други да постъпват по същия начин. Рекох им, че този способ за получаване на информация е не по-лош от всеки друг. И май успях силно да ги огорча.
— Канибализъм, значи — промърмори Тамалани.
— Само привидно — възрази Дортужла. — Футарите определено не са човешки същества. Просто опитомени диви животни.
— Нямаше ли ги дресьорите им? — попита Одрейди.
— Не видях нито един. Футарите обаче наистина могат да говорят. Те казват „Яде!“, преди да започнат да се хранят и се подиграват на почитаемите мами, оказали се наоколо: „Ти гладна?“ Подобни неща… Много по-интересно е онова, което става, след като се наситят.
Дортужла получи пристъп на кашлица.
— Опитаха и с някакви отрови — изрече на пресекулки тя. — Глупави жени!
След като дишането й се нормализира, продължи:
— Един от тях дойде до преградните железа на клетката след техния, хм, банкет… Съществото погледна Кралицата-паяк и издаде някакъв особен звук — нещо средно между писък, ръмжене и фучене. Никога не бях чувала нищо подобно. Вледеняващо! Почитаемите мами в помещението се смръзнаха по местата си и мога да се закълна, че ужасно се уплашиха.
Шийена докосна ръката на Дортужла:
— Както хищникът стъписва жертвата си и тя остава неподвижна, нали?
— Без съмнение. Звукът имаше характеристика на Гласа. Футарите изглеждаха изненадани, че не са ми подействали.
— А реакцията на почитаемите мами? — запита Белонда; за един ментат бе напълно в реда на нещата да поиска такова сведение.
— Възцари се обща суматоха, когато говорът им се върна. Много от тях настоятелно призоваваха височайшата почитаема мама да унищожи футарите. Обаче нейното разбиране по въпроса бе самата спокойна противоположност: „Твърде ценни са живи.“
— Знак на надежда — рече Тамалани.
Одрейди погледна към Белонда с думите:
— Ще наредя на Стреги да доведе тук башара. Възразяваш ли?
Белонда демонстрира съгласие с кратко кимване. Всички знаеха, че трябва да се хванат на играта, въпреки съображенията си за намеренията на Тег.
Одрейди каза на Дортужла:
— Искам те в апартамента за мои лични гости. Ще пратим лекари-Сук. Поръчай онова, от което имаш нужда и се приготви за среща на Съвета в пълен състав. Ти си мой специален съветник.
Дортужла се прозя, изправяйки се с мъка на краката си:
— Не съм спала почти петнайсет дни, а ще имам нужда и от по-специална храна.
— Шийена, погрижи се и доведи тук лекарите-Сук. Тамалани, ти остани с башара и Стреги. Искам редовни доклади. Той сигурно ще настоява да отиде в централната база на войските, за да поеме лично командването. Предостави му комуникационна линия с Дънкан. Нищо не бива да им пречи.
— Трябва ли да съм при Тег? — поинтересува се Тамалани.
— Ще си като пиявица с него. Дори Стреги не бива да го придружава, без ти да знаеш. Той иска Дънкан за учител по оръжейно майсторство. Увери се, че е съгласен със задържането на Айдахо в не-кораба. Белонда, пълен приоритет за всяко искане на Дънкан, свързано с данни по оръжейни въпроси. Някакви коментари?
Липсваха. Да, имаше достатъчно мисли и съображения за последствията, но решителното поведение на Одрейди явно зарази останалите.
Когато седна обратно на мястото си, старшата майка затвори очи и почака тишината да и каже, че е сама. Разбира се, видеоочите продължаваха да наблюдават.
Знаят, че съм уморена. Може ли някой да не е при тези обстоятелства? Още три сестри, убити от ония чудовища! Башарът! Трябва да почувстват удара на нашия камшик, за да научат веднъж завинаги урока си!
Отвори очи едва когато чу, че Стреги пристига с Тег. Помощницата го въведе, хванала го за ръка, но нещо в двамата говореше, че това не е голям човек, водещ дете. Движенията на Тег подсказваха, че по-скоро той е позволил на Стреги да има такова отношение към него. Трябва да е предупредена, за да внимава.
Тег отиде до един от столовете, който се намираше до прозореца точно под бюста на Ченои. Случаен избор на позиция?
— Старша майко, искаш ли да остана? — Стреги пусна ръката на момчето и се премести по-близо до вратата.
— Седни ей там до Тамалани. Слушай и не ни прекъсвай. Трябва да знаеш какво ще се иска от теб.
Тег се набра заднешком и седна на стола, зает допреди малко от Дортужла, преди да каже: