Ценят на изпитанието на Мурбела с Агонията. Не трябва да мисля за поличби.
Метеорологичната служба пусна категорично предупреждение за идващите облаци. Оказаха се резултат на неочаквано преместване_. _Бяха взети коригиращи мерки, за които също бе необходимо време. Междувременно трябваше да се очакват силни ветрове, можеше да има и валежи.
Шийена и Тамалани стояха до прозореца и гледаха зле регулираната атмосферна обстановка. Раменете им се допираха.
Одрейди ги наблюдаваше от стола си до масата. След вчерашното Споделяне двете се бяха превърнали в нещо подобно на една личност, което впрочем не бе неочаквано събитие. Знаеше се за такива, макар и немногобройни, прецеденти. Случаите на размяна, протичащи в присъствието на отровен екстракт от подправката или при реална смърт, не позволяваха по-нататъшен контакт между участниците в ритуала. Беше интересно да се наблюдава. Гърбовете им странно си приличаха — изпънати и неподвижни.
Екстремните мерки, наложили и направили възможно Споделянето, предизвикваха мощни изменения на личността и Одрейди от собствен опит знаеше, че са необходими толерантност и разбиране. Каквото и да бе скрила младата света майка, Там също ще го запази скрито. Нещо, свързано с изначалното чувство за хуманност у Шийена. На Тамалани можеше да се вярва. Не че наблюдателите-вардияни щяха да спрат да следят и опипват и най-незначителните подробности, но точно сега никой нямаше нужда от нова криза.
— Днес е денят на Мурбела — каза Одрейди.
— Вероятността тя да не оцелее е голяма — заяви Белонда, прегърбена напред в стола си с биологично саморегулиране. — Какво ще стане тогава с нашия скъпоценен план?
Нашият план!
— Екстремна ситуация — отвърна старшата майка.
В този контекст понятието имаше няколко значения. Белонда го изтълкува като възможност за прибиране на персоналните спомени на Мурбела в мига на смъртта й.
— Не бива да позволяваме на Айдахо да наблюдава — уточни тя.
— Заповедта ми остава в сила — каза Одрейди. — Мурбела го пожела и аз дадох дума.
— Грешка — замърмори Белонда. — Грешка…
Одрейди знаеше откъде извират опасенията й. Бяха видими за всички — някъде в Мурбела е стаено нещо изключително болезнено. То я принуждава да се плаши от определени въпроси така, както се чувства животно, намиращо се пред хищник. Каквато и да е причината, корените й бяха много дълбоко. Дори хипнотичен транс не можеше да ги извади наяве.
— Е добре! — заговори високо Одрейди, за да подчертае, че се отнася за всички присъстващи. — Никога преди не сме го правили по този начин. Тъй като не можем да изведем Дънкан от кораба, налага се ние да отидем при него. Той ще присъства.
Шокът за Белонда продължаваше. Досега никой — с изключение на проклетия Куизъц Хадерах и сина му Тирана — не бе научавал подробностите на висшата тайна на „Бин Джезърит“. И двете чудовища бяха почувствали Агонията. Две катастрофи! Нямаше никакво значение, че тази на Тирана бе протекла едновременно навътре във всяка клетка, за да го превърне в симбионт на пясъчен червей — нито истински Шай-хулуд, нито истински човек. Също и Муад’Диб! Той дръзна да преживее теста с Агонията и виж какво стана в крайна сметка!
Шийена се обърна от прозореца и направи крачка към масата. Дори и сега Одрейди продължаваше да изпитва странното усещане, че застаналите там две жени са се превърнали в подобие на Янус — гръб в гръб, но едно същество…
— Бел е объркана от обещанието ти — рече Шийена.
Колко внимателен и мек бе гласът й!
— Дънкан може да се окаже катализаторът, който да издърпа Мурбела през премеждието — поясни Одрейди. — Изглежда подценявате любовната сила.
— Не! — обади се Тамалани, сякаш говореше на прозореца пред себе си. — Аз не се страхувам от силата на любовта.
— Може и така да е!
Бел все още се държеше надменно и донякъде презрително, но думите й прозвучаха естествено, въпреки че запази непреклонното си изражение.
— Високомерие — измърмори Шийена.
— Какво? — рязко се завъртя Белонда в специалния си стол, принуждавайки го да изквичи с възмущение.
— Със Сцитал претърпяхме общо поражение — каза Шийена.
— Нима? — Светата майка явно продължаваше да се терзае за тайната й.
— Мислим, че правим история — добави младата жена и се върна на мястото си до Тамалани. Двете продължаваха да гледат от прозореца.
Белонда отново се обърна към Одрейди: