Нима не разбираха как да я държат в ръцете си? Не, познаваха я достатъчно добре!
Заплашвайки да ме лишат от този мъж. Той е всичко необходимо, за да остана тук и да бъда доволна. Задоволена! Каква безсмислена дума. Допълнена. Така е по-добре. Аз не съм цяла, когато сме разделени. И той също го знае, дяволите да го вземат.
Мурбела се усмихна. Откъде го знае ли? Хм, защото и Дънкан изпитва същото.
Нима това бе любов? Теглещото я желание ни най-малко не отслабваше силите й. А любовта причинява слабост, твърдяха и в „Бин Джезърит“, и при почитаемите мами. Тя обаче се чувстваше по-силна с Дънкан. Дори малките му прояви на внимание вливаха в нея нова енергия. Когато сутрин й донасяше димяща чаша тонизиращ чай, чувстваше се по-добре, защото го вземаше от ръцете му. Може би има нещо повече от любов между нас?
Одрейди и придружителите й влязоха в амфитеатъра откъм най-горния ред и спряха за миг, загледани в седящата долу фигура. Бе облечена в дълга и гарнирана с бяло роба на старша послушница, седнала с подпрени на коленете лакти, положила брадичка върху свитите си юмруци. Цялото й внимание бе съсредоточено в масата.
Тя знае.
— Къде е Дънкан? — запита Одрейди.
Мурбела стана и се обърна, докато старшата майка задаваше въпроса, който потвърди подозренията й.
— Ще го намеря — каза Шийена и ги остави.
Мурбела чакаше мълчаливо, пресрещнала погледа на Одрейди.
Трябва да стане наша — мислеше старшата майка. „Бин Джезърит“ никога не се бе нуждаел повече от нещо. Колко незначителна бе фигурата долу, а колко важни черти бяха събрани в личността й. Почти овалното лице, разширяващо се около веждите, говореше за нов бин-джезъритски дух. В широко изтеглените едно от друго зелени очи под извитите вежди вече не бе стаен зъл поглед, нямаше и оранжеви петънца. Малката уста бе спряла да се цупи.
Готова е.
Шийена се върна с Дънкан.
Одрейди го погледна бегло. Нервен. Значи вече му е казала. Добре. Това бе приятелска постъпка. Може би точно приятели му трябваха тук.
— Сега ще седнеш и ще останеш на мястото си, докато не те повикам — рече Одрейди. — Шийена, стой при него.
Без да й бъде наредено, Тамалани застана от другата му страна. С внимателен жест младата жена прикани и двамата да седнат.
Придружена от Белонда, Одрейди слезе при Мурбела и приближи до масата. Оралните спрейове, подредени в далечния край, бяха готови за довеждане на пациентката в нужното състояние. Старшата майка посочи модифицираните спринцовки и кимна на Белонда, която излезе през страничната врата, за да потърси светата майка лекар-Сук, натоварена със зареждането им с екстракт от подправката.
Отмествайки масата от отвъдната стена, Одрейди се зае с проверка на ремъците и разполагане на подложките възглавнички. Провери с методични движения дали всичко е поставено на място върху малката лавица под масата. Обърна внимание на предпазителя за уста, недаващ възможност на Агонизиращата да прехапе езика си. Дори го опипа, за да се увери, че е достатъчно здрав. Мурбела имаше извънредно яки челюстни мускули.
Белонда се върна с екстракт от подправка и се зае да пълни резервоарите на спрейовете. От отровната есенция се разнесе остър мирис на горчив дарчин.
Привличайки вниманието на Одрейди, Мурбела каза:
— Благодарна съм ти, че сама проверяваш всичко.
— Благодарна значи! — захили се Белонда, без да вдига поглед от възложената й работа.
— Бел, нека аз решавам какво да правя — заяви старшата майка, гледайки внимателно към Мурбела.
Белонда не прекъсна заниманието си, но се почувства, че душевното й равновесие е нарушено. Нима отново ще остане в сянка? Мурбела не бе преставала да се удивява на промяната в поведението на помощниците, оказали се в компанията на старшата майка. Определено обезличаване. Телом там и същевременно отсъстващи. Така и не успяваше да го постигне, дори след като пробният й период привърши и тя се озова сред напредналите помощници. И с Белонда ли бе същото?
Отправила напрегнат поглед към Мурбела, Одрейди каза:
— Знам какви резерви таиш в сърцето си и какви граници поставяш на обвързването с нас. Още по-добре. Не възразявам, тъй като резервите ти, общо взето, се различават съвсем малко от онова, което всяка света майка къта в себе си.
Откритост.
— А разликата, ако искаш да знаеш, се заключава в чувството за отговорност. Аз отговарям за Сестринството, доколкото то все още съществува… Наистина голяма отговорност, въпреки че някога гледах на нея с неприязън и завист.
Белонда изсумтя.