Одрейди сякаш не го забеляза и продължи:
— След Тирана Сестринството малко нещо се повкисна. Контактът с почитаемите мами никак не подобри нещата. От тях се разнася дъх на мъртвило и упадък, докато се спускат мълчаливо и все по-надолу по хълма.
— Защо ми казваш всички тези неща именно сега? — попита Мурбела със забележим страх в гласа си.
— Знаеш ли защо? Защото по някакъв странен начин най-лошото от упадъка на почитаемите мами не се е докоснало до теб. Може би се дължи на спонтанния ти характер. Макар че нравът ти претърпя известна промяна и видимо омекна след Гамму.
— Благодарение на тебе!
— Известна част от необуздаността ти изчезна и ти придоби по-голяма уравновесеност. Така ще можеш да живееш по-здравословно.
— Ако преживея това! — с рязко кимване на главата тя посочи към масата зад себе си.
— Мурбела, искам да запомниш колко важна е Уравновесеността. Хомеостазата. Всяка група хора, избрала самоубийството, когато има други възможности за избор, постъпва безумно. Хомеостазата става жертва на тази лудост.
Бившата почитаема мама погледна към пода и гласът на Белонда изплющя:
— Слушай я, глупачке! Тя прави всичко по силите си, за да ти помогне.
— Няма нищо, Бел. Това си е работа между нас.
И тъй като Мурбела продължаваше да гледа втренчено надолу, Одрейди изрече:
— Заповед на старшата света майка. Погледни ме!
Главата на другата жена рязко се вдигна и тя загледа говорещата в очите.
Одрейди рядко си служеше с този прийом, но резултатът бе винаги превъзходен. Помощниците можеха да бъдат доведени до истерия с негова помощ, ала лесно се научаваха как да се справят с излишната си склонност да реагират емоционално. Изглежда Мурбела бе по-скоро разгневена, отколкото изплашена. Отлично! Ето че бе дошло време да закове вниманието й.
— Оплакваше се от бавния ход на твоето обучение — каза Одрейди. — Това бе направено преди всичко с оглед на потребностите ти. Преподавателите до един бяха подбрани така, че импулсивността да е непозната за тях. Моите указания бяха категорични: „Не отваряйте шлюза на силите повече, отколкото обучаваната е в състояние да поеме.“
— Откъде знаеш с какво мога да се справя? — изречено с все още яден глас.
Одрейди само се усмихна.
Мурбела се обърка от продължаващото й мълчание. Нима бе постъпила глупашки пред старшата майка, пред Дънкан и… всички останали? Колко унизително!
Одрейди си напомни, че не бива да я оставя прекалено дълго сама с уязвимостта й. Погрешна тактика — специално за случая. Изобщо не се налагаше да я провокира. В нея бе остро развито усещането за съответстващо на потребностите на момента поведение. Именно от това се страхуваха, защото то можеше да се окаже източник на мотивацията й да избира винаги пътя на най-малкото съпротивление. Нека да не бъде така. А сега — честност докрай! най-съвършеният инструмент на „Бин Джезърит“ в образователния процес. Класическата техника, обвързваща помощница и учител.
— Ще съм до теб през цялото изпитание с Агонията. Ако се провалиш, ще ми бъде тежко.
— А Дънкан? — въпрос, зададен със сълзи в очите.
— Разрешено му е да ти помогне с всичко, с което може. Мурбела вдигна глава към редовете за сядане и само за миг погледите им с Айдахо се вкопчиха един в друг. Той леко се повдигна от мястото си, но ръката на Тамалани върху рамото му го накара да се върне обратно.
Могат да убият моята любима — помисли. — Длъжен ли съм да седя тук и само да гледам как това се случва? Нали Одрейди каза, че ще му позволят да помогне, ако се наложи? Не, сега не можеше да спре по средата на пътя, Трябва да вярвам на Дар. О, вие, долу в преизподнята! Тя не знае колко силна ще бъде мъката ми, ако… Ако… — затвори очите си.
— Бел — прозвуча гласът на Одрейди с усещането за изоставеност и с онази крехкост на остротата на ножа.
Белонда хвана Мурбела за ръката под лакътя и й помогна да се разположи върху масата, която леко се разклати, докато поеме товара на тялото й.
Ето го и истинското пропадане — помисли лежащата.
Сякаш не бе тя, когато долови затягането на ремъците и целенасоченото раздвижване около нея.
— Рутинна практика — обади се Одрейди.
Рутинна ли? През цялото време Мурбела бе изпитвала неприязън към рутинните правила, които щяха да я превърнат в бин-джезъритка, към цялото това учение, внимателното вслушване в прокторите и в ответните реакции от нейна страна… Особено бе намразила необходимостта да усъвършенства реакциите си, които винаги бе смятала за адекватни, но сега просто нямаше място за измъкване — тук, под взора на всевиждащите очи.