Помощницата се върна.
— Искат да почакаме за ескорт.
Одрейди взе решение да започне веднага преговорите, като определи за бенефициент Суипол, видеоочите и слушателите на нейния не-кораб.
— Забеляза ли онези иксианци пред нас?
— Да, старша майко.
— Запомни ги добре. Те са продукт на умиращо общество. Наивно е да се очаква нещо от която и да е бюрокрация, натъкнала се на блестящи иновации, която не е готова да ги ползва както трябва. Чиновниците обичат да задават различни въпроси. Знаеш ли какви?
— Не, старша майко. — Изречено след опипващ поглед на околната обстановка.
Знае! Но внимава какво правя аз. Насочих я по погрешна следа.
— Суипол, въпросите са еднотипни: Кой взема кредита? Кого да обвиним при възникването на проблеми? Ще настъпят ли структурни изменения, които да съкратят работните ни места?
Суипол кимна при подадената нишка, но погледът й към видеоочите можеше и да е бил прекалено очевиден. Няма значение.
— Това са въпроси от политическо естество — продължи Одрейди. — Те само показват доколко мотивите на бюрократичната прослойка се противопоставят пряко на потребността от привикване към постепенната промяна. Приспособимостта е основно изискване за оцеляването на живота.
Време е да заговорим пряко на нашите домакини.
Тя насочи погледа си нагоре, избирайки си голямо видеооко в полилея:
— Не забравяй за онези иксианци. Тяхната „мисловност в свят подвластен на детерминизма“ е проправила пътя за „мислене в неограничена вселена“, където може да се случи всичко. Съзидателната анархия е пътят за оцеляване в тази вселена.
— Благодаря ви за урока, старша майко.
Благословена да си, Суипол.
— След всичките им експерименти с нас — рече помощницата — сигурно вече не се поставя въпросът за взаимната ни лоялност.
О, Съдба, запази я! Тя е готова за теста с Агонията, но може никога да не стигне до него.
На Одрейди не й оставаше друго, освен да се съгласи с крайния извод на помощницата. Приемането на бин-джезъритските начини и методи винаги идва отвътре — от онези постоянно наблюдавани и контролирани подробности, които поддържат Ордена ни в необходимия порядък. Това не бе само прагматично-философска теза, а гледна точка по отношение на свободната воля. Всяко искане, което Сестринството би могло да направи и защити при проправяне на собствения си път в един враждебен свят, имаше за основа пълното придържане към взаимната лоялност, изкована като вечно съглашение по време на Агонията. Домът на Ордена и малкото останали му филиали представляваха ясли за оня ред, чиято основа бе Споделянето. Не и базиращ се на невинността! Тя бе изгубена твърде отдавна. Създаваното в Дома на Ордена беше заложено в осъзнаването на политическите реалности с помощта на поглед върху историята, независещ от други закони и обичаи.
— Ние не сме машини — рече Одрейди, поглеждайки към автоматите около тях. — Винаги разчитаме на междуличностните отношения, без да знаем къде може да ни изведат те.
Тамалани пристъпи до нея:
— Не мислиш ли, че вече би трябвало да ни пратят някакво послание?
— О, Там, те го сториха, настанявайки ни във второкласен хотел. И аз им отговорих по надлежния начин.
„В края на краищата научаваш за всичко, защото: искаш да вярваш, че си го научил.“
Тег пое дълбоко дъх. Гамму лежеше точно пред тях там, където щурманите му бяха казали, че ще се намира, когато изскочат от Огънатото пространство. Бе застанал до Стреги, която внимателно следеше изображението по екраните на големия дъгообразен команден пулт на флагманския кораб.
Помощницата не бе доволна, че предпочете да е стъпил на краката си, вместо да яхне нейните рамене. Чувстваше се излишна посред цялата струпана военна техника. Погледът й обикаляше множеството от екранни полета на големия пулт в командния център. Адютанти и разнолик помощен персонал влизаха и излизаха целеустремено в отсеци и секции с окачено по телата им снаряжение; те явно знаеха къде отиват и какво вършат, докато нейните представи за ставащото тук бяха съвсем общи.
Командното табло за предаване на заповедите на Тег бе разположено точно под дланите му, плаващо върху суспенсори. То светеше около ръцете му със слаб синкав отблясък. Сребристото подковообразно приспособление за връзка с атакуващите части лежеше леко на неговите рамене с усещането, че се намира на познато място, независимо от факта, че бе доста по-голямо в сравнение с днешното му малко тяло.