Но в онази нощ тя разговаряше с Дънкан по начин, който ми подсказва, че вече е готова. Наистина вярвам, че картината на Ван Гог е подготвила и заострила чувствителността и. Нейният глас ми го шепне. Трябва отново да видя записа.
— Кой ще те убива, Мурбела?
— Никога няма да издържите на нападение на почитаемите мами!
— Вече изразих основното, което ни засяга: никое място не е сигурно завинаги.
— Още един от ненужните ви проклети уроци!
Сега, седнала в залата за хранене на помощниците, Одрейди си спомни, че не е намерила време да проследи отново как видеоокото е записало онази вечер на Дънкан и Мурбела. От гърдите й се изтръгна нещо подобно на въздишка. Прикри я с изкашляне. Не бива да се дава възможност на младите жени да виждат старшата света майка разстроена…
Към пустинята и Шийена! Инспекционна обиколка; колкото по-скоро успея да отделя време за нея. Ех, време!
Помощницата до Одрейди отново леко се изкашля. Старшата я погледна с крайчеца на окото си — руса, с черна къса дреха, гарнирана с бяло — в преходната Трета степен. Никакво движение на главата по посока на Одрейди и без странични погледи.
Ето какво ще намеря по време на инспекционната обиколка! Страхове. И в пейзажа, където винаги виждаме онези неща, когато се опитваме да избягаме от времето: неокастрени дървета, понеже секачите ги няма, след като са хукнали с Разпръскването, отишли са по гробовете си, или са вече в незнайни места, включително и на принудително крепостничество. А ще се натъкна ли на архитектурни Прищевки и Фантасмагории, привлекателни само защото са останали недовършени от заминалите си строители? Не. Ние просто не си падаме много по Прищевките.
В Другите Памети се пазеха примери, които тя жадуваше да намери: стари сгради, станали по-хубави, понеже са се оказали недовършени. Разорен строител или собственик, разгневил се на любовницата си… Някои неща са по-интересни именно поради това — старите стени, развалините. Времето скулптира.
Какво ли би казала Бел, ако заръчам някоя Фантасмагория в любимата ми овощна градина?
Помощницата до Одрейди изрече:
— Старша майко?
Превъзходно! Толкова рядко имат смелостта.
— Да?
Съвсем тихо питане. Трябваше да бъде по-високо. Дали ще чуе?
Чула бе:
— Позволих си го, старша майко, тъй като въпросът е спешен, а и знам за интереса ви към плодовите градини.
Великолепно! Помощницата бе малко тромава на вид, но това явно не се отнасяше за ума й. Одрейди я гледаше мълчаливо и внимателно.
— Старша майко, аз съм онази, която подготвя картата за вашата спалня.
Аха, бе попаднала на надеждна личност, заслужила доверието да работи за нея. Още по-добре.
— Скоро ли ще получа картата?
— След два дни, старша майко. Актуализирам местата на припокриване, където ще отбележа дневното разширяване на пустинята.
Кратко одобрително кимване. Редът бе въведен от самото начало една помощница да следи винаги за актуализирането на картата. Събуждайки се всяка сутрин, Одрейди искаше да разпалва въображението си с променящата се ситуация като първото впечатление, запечатало се в съзнанието й.
— Старша майко, сутринта оставих на работната ви маса доклад, озаглавен „Надзор и управление на овощна градина“. Може би още не сте го прегледали.
Бе видяла само заглавието. Приключи късно с всекидневните упражнения, а и нямаше търпение да посети Мурбела. Колко много неща зависеха от пленницата!
— Плантациите около Централата трябва или да бъдат изоставени, или да се предприемат действия за по-нататъшното им поддържане — каза помощницата. — Това е същността на доклада.
— Представи го дословно.
Нощта падна и светлина заля залата, докато Одрейди слушаше. Сбито изложение. И изразително. Долавяше се ясната нотка на предупреждение, в която старшата разпозна почерка на Белонда. Без утвърждаване от Архивната служба, но данните на метеоролозите постъпваха именно там и помощницата направо бе заимствала някои оригинални термини от тях.
Млъкна след края на доклада.
Каква да бъде реакцията й?
Одрейди най-добре знаеше, че овощните градини, пасищата и лозята бяха не само буферна зона срещу неприятелски набези, но и приятна за окото декорация на околния пейзаж. И още нещо: те помагаха както за поддържането на морала, така и за обилието на храна по масите в Дома на Ордена.
Поддържат и моите морални устои.
С какво спокойствие чакаше помощницата! Къдрава руса коса и овално лице. Приятна външност, макар че устата бе възширока. Храната стоеше в чинията, без да бъде докосвана повече. Скръстени в скута ръце. Тук съм, за да ви служа, старша майко.