„Личността, която поема баналното и ординерното и го изпълва с нова светлина, може да окаже ужасяващо въздействие. Не искаме промяна на нашите идеи. Чувстваме се заплашени от подобни искания. «Вече знаем важните неща!» — твърдим ние. Тогава идва Променителят и започва да размята идеите ни след себе си.“
Майлс Тег обичаше да си играе в овощните градини около Централата. Одрейди го доведе тук за първи път веднага щом защъпука. Ето и един от първите му спомени: току-що бе навършил две години и вече знаеше, че е гола, въпреки че не разбираше напълно смисъла на думата…
— Ти си специално дете — уведоми го Одрейди. — Създадохме те от клетки, взети от много възрастен човек.
Макар че беше не за възрастта си схватлив, а думите й прозвучаха неясно и смущаващо, тогава по-интересно му беше да тича из високата лятна трева под дърветата.
По-късно той прибави към този първи ден още отрязъци от време, прекарани в овощната градина, трупа същевременно впечатления за Одрейди и за другите, които го обучаваха. И схвана удивително рано, че тя се радва на разходките не по-малко от него. В един следобед от четвъртата си година й каза:
— Пролетта е любимият ми сезон.
— И на мен също.
Когато стана на седем и вече показваше блестящи мисловни качества, съчетани с онази холограмна памет, която бе една от причините, накарали някога Сестринството да му възложи немалко най-отговорни дела, внезапно видя градините с плодни дървета като място, докосващо в него нещо дълбоко съкровено.
Това бе първото му истинско осъзнаване, че носи в себе си спомени, които не може да освети с ясна светлина. Дълбоко смутен, той се обърна към Одрейди, огряна от следобедното слънце и каза:
— Има неща, които не мога да си спомня!
— Един ден и това ще стане — отвърна му тя.
Не успя да различи лицето й в яркия блясък, а думите й стигнаха до него сякаш от огромно сенчесто място, намиращо се по-скоро в собственото му тяло, отколкото в нейното.
Същата година се зае да изучава живота на башара Майлс Тег, от чиито клетки бе започнало новото му битие. Одрейди го бе осветлила донякъде по въпроса, показвайки му ноктите на ръцете си.
— Изчегъртах и малко кожичка от врата му, тоест още клетки, в които се намираше всичко потребно ни, за да те поведем към живота.
Тази година в овощните градини имаше нещо необичайно, наляло с непозната тежест по-едрите от друг път плодове, а и пчелите сякаш бяха полудели.
— Причина е пустинята, която се разраства, спускайки се на юг — обясни Одрейди.
Тя го държеше за ръка, докато двамата вървяха в окъпаното от роса утро под прекомерно едрите плодове на ябълковите дървета.
Тег се загледа на юг между стволовете им, хипнотизиран за миг от опъстрената с листа слънчева светлина. Беше учил за пустинята и помисли, че чувства върху самия себе си нейната сила въпреки че се намираше в градините.
— Дърветата могат да усетят, че краят им наближава — продължи старшата света майка. — Животът се множи с по-голяма сила, когато е заплашен.
— Въздухът е много сух — рече той. — Сигурен съм, че е от пустинята.
— Обърна ли внимание, че някои листа са покафенели и са се свили по краищата? Тази година ще трябва да напояваме по-обилно.
Отдавна му беше приятно, че тя рядко разговаря снизходително с него. В повечето случаи се чувстваше като равна с нея личност. Сега видя кафявите свити листа. Пустинята не бе пропуснала да намекне за себе си.
Навлезли дълбоко в градините, известно време те се вслушваха внимателно в гласовете на птиците и насекомите. Пчелите, заети с детелината в недалечното пасище, дойдоха да проучат обстановката, но Тег бе белязан със съответния феромон, както бе сторено с всички, имащи право на свободен достъп в Дома на Ордена. Те зажужаха покрай него, доловиха идентифициращия мирис и се върнаха обратно към заниманията си с разтворените цветове.
Ябълки. Одрейди посочи на запад. Праскови. Погледът му се отклони в указаната от нея посока. На изток от тях и отвъд пасището се намираха черешите. Видя смолата, избила по дебелите клони на дърветата.
Семена и млади фиданки са били донесени тук с оригиналните не-кораби преди около хиляда и петстотин години, обясни му тя, след което са били засадени с любов и грижи.
Тег видя картината с ръцете, разравящи пръстта, за да я утъпчат след това внимателно около младите фиданки; грижливото напояване, както и оградите, държащи добитъка в естествените пасища около първите плантации и сгради на Дома на Ордена.