Кои сестри могат да бъдат отделени и от кои длъжности заради отвратителното Разпръскване? Да се очаква ли от тях подобряване на шансовете за оцеляване на незначителното количество пясъчни твари, което вземаха със себе си? Какви бяха подходящите дажби от мелиндж? Дали да почакат, преди да изпратят още свети майки в неизвестността? Да разчитат ли на шанса Сцитал да промени решението си и да им даде допълнителни сведения за получаването на подправка в аксолотловите резервоари?
Одрейди си спомняше, че долови усещането за чужда и дори враждебна атмосфера, докато дъвчеше сандвича. Тя го погледна, сетне леко го разтвори. Какво ли ям? Оказа се пилешки черен дроб и резенчета кромид, сложени върху парче от най-качествения хляб в Дома на Ордена.
Част от непознатото усещане явно бе резултат от съмнението й в правилата и установения от самата нея ред.
— Изглежда си болна — каза Белонда.
— Само уморена — излъга Одрейди, съзнавайки, че те го разбират, но без да се запита дали ще й възразят. — Вие също трябва да сте уморени — загриженост на близък човек прозвуча в тона й.
Бел пак не бе доволна:
— Даваш лош пример!
— Кому? На себе си ли?
Светата майка не пропусна да долови шегата:
— По дяволите! Много добре го знаеш!
— Знаем добре как изразяваш привързаността си — рече Тамалани.
— Включително и към Бел.
— Не ми трябва проклетата ти привързаност! Просто защото е вредна.
— Става такава, Бел, само ако й позволя да ръководи решенията ми. Само тогава.
Гласът на Белонда се снижи до груб шепот:
— Дар, според някои ти си опасна романтичка. Знаеш какво може да ти причини тази особеност.
— Дали не искаш да кажеш, че обединявам около себе си сестрите и с друга цел, освен собственото ни оцеляване?
— Понякога от тебе направо ме заболява главата, Дар!
— А за мен е задължение и право да ти докарвам главоболие. Когато главата престане да те боли, ставаш невнимателна. Добрите чувства те дразнят — нещо, което въобще не може да се каже за неприязнеността.
— Познавам несъвършенствата си.
Не може да си света майка и да не го знаеш.
Работната стая отново върна познатата си фамилиарна атмосфера, ала Одрейди вече знаеше какво бе предизвикало усещането й за нещо чуждо. Мислеше за това място като за част от някогашната история, гледайки го така, сякаш то отдавна е изчезнало. Което наистина щеше да стане, ако планът й успееше. Вече знаеше какво трябва да направи. След известно време ще разкрие първата си стъпка.
Внимателно.
Да, Тар, внимавам не по-малко от теб.
Там и Бел може и да бяха възрастни, но умът им бе достатъчно остър, винаги когато това бе нужно.
Одрейди внимателно се загледа в Белонда и каза:
— Не забравяй за нашите норми и модели. Според тях никога не отговаряме с насилие на насилието. — Успя да спре с вдигната ръка несъгласието й. — Да, насилието поражда и струпва още насилие, а махалото се люлее до мига на пълното унищожение на насилника.
— Какво си намислила? — попита Там.
— Може би трябва да помъдруваме как още да раздразним бика.
— Не бива. Не е дошло времето.
— Но и не трябва да седим тук в тъпо очакване да ни открият. Лампадас и други наши поражения ясно говорят какво ще стане, когато те дойдат. Когато, а не ако.
Докато говореше, Одрейди усети как под нея зейва пропаст, а призрачната преследваща я сянка с брадвата този път е по-близко отвсякога. Искаше да потъне напълно в кошмара, като се обърне и разпознае преследвача, но не посмя да го направи. Това е била грешката на Куизъц Хадерах.
Не виждаш бъдещето, а го създаваш.
Тамалани поиска да разбере защо старшата майка повдигна този въпрос и попита:
— Дар, нещо друго ли реши?
— Нашият Тег-гола е на десет години.
— Според нас е прекалено млад, за да правим опити за връщане на оригиналните му спомени — обяви Белонда.
— Защо създадохме отново Тег, ако не искаме да бъде инструмент за насилие, така ли? О, да! — Одрейди спря за миг, за да прекъсне възражението на Там. — Той не винаги е решавал с ответна сила проблемите ни. Миролюбивият башар може да накара враговете да отстъпят и с разумни доводи.
Там се отзова замислено:
— Но почитаемите мами едва ли някога ще узреят за преговори.