— Отпрати го! — настоя Белонда.
Момчето отново се усмихна и погледна към старшата майка в очакване на нейната заповед.
— Хайде, Майлс — каза тя. — Кажи на Стреги да те заведе до новата ти квартира в не-кораба. По-късно ще дойда да те представя на Дънкан.
— Може ли да се кача на раменете на Стреги?
— Попитай я.
С импулсивно движение Тег се спусна към Одрейди, привдигна се на пръсти и я целуна по бузата.
— Надявам се, че истинската ми майка е приличала на теб.
Старшата го потупа по рамото:
— Твърде много. А сега си върви.
Когато вратата зад него се затвори, Тамалани отбеляза:
— Но не му довери, че си една от дъщерите му!
— Има време.
— Айдахо ще му каже ли?
— Ако трябва и е изрично посочено.
Този път Белонда очевидно нямаше интерес към дребните подробности, затова попита:
— Какво предвижда планът ти, Дар?
Тамалани отговори вместо нея:
— Войсково поделение за наказателна операция под командването на нашия ментат-башар. Очевидно е.
Аха, клъвна!
— Така ли е? — настоя Белонда.
Одрейди погледна твърдо и към двете и заяви:
— Тег бе най-добрият от всички, които сме имали. Ако някой може да накаже нашите врагове…
— Ще бъде по-добре да започнем подготовката за следващия — рече Тамалани.
— Никак не съм очарована от влиянието, което Мурбела ще окаже върху него — добави Белонда.
— Да разчитаме ли на Айдахо? — запита Тамалани.
— Той ще изпълни всичко, поискано от един атреид.
Старшата майка го изрече с повече увереност, отколкото чувстваше в себе си, а думите й подсказаха за нов източник на предишното усещане — чужда и донякъде враждебна атмосфера.
Гледам на нас така, както ни вижда Мурбела! Следователно поне мога да мисля като почитаема мама!
„Ние не преподаваме история, а пресъздаваме опита. Вървим по веригата на следствията — стъпките на звяра в неговата собствена гора. Погледни зад думите ни и ще видиш обширното пространство на социално поведение, до което никой историк не се е докоснал.“
Сцитал продължи да си подсвирква, докато се спускаше по коридора срещу квартирата си, изпълнявайки следобедното упражнение. Надолу и обратно. Подсвирквайки.
Да свикват с моето подсвиркване!
После стъкми и текст към издаваните звуци:
„Семето на тлейлаксианците не разговаря.“
Думите не спираха да се превъртат в съзнанието му. Не знаят как да ползват неговите клетки, за да хвърлят мост над празното генетично пространство и да разберат тайната.
Трябва да дойдат при мен с дарове.
Преди известно време Одрейди бе спряла, за да го види, „тръгнала за поредната ми разговорка с Мурбела“. Често споменаваше в разговорите си с него пленената почитаема мама. Очевидно имаше някаква цел, но той не можеше да я проумее. Може би заплаха? Винаги е възможно. В края на краищата ще разбере!
— Вярвам, че не се боиш — бе казала Одрейди.
Застанали бяха пред улея за подаване на храната, където той чакаше обеда си. Менюто никога не бе напълно по вкуса му, но все пак — приемливо. За днес бе поръчал морска храна. Каквато и да е.
— Да се боя ли? От теб? О, драга ми старша майко, та аз съм безценен за вас само докато съм жив. От какво да се боя тогава?
— Съветът ми още не е взел решение по последните ти искания.
Очаквах го.
— Грешите, като ме поставяте в затруднено положение — меко каза той. — Ограничавате възможностите си за избор. Намалявате собствената си сила.
Бяха му потребни няколко дни, за да подготви това изказване. Сега зачака резултата.
— Всичко зависи от начина, по който човек си служи с инструмента. Майстор Сцитал. Някои инструменти се чупят, когато не ги използваш както трябва.
Проклета да си, вещице!
Усмихна се, показвайки кучешките си зъби:
— Опитите продължават до пълно биологично изчезване, така ли е, старша майко?
Тя използва един от редките си хумористични прийоми:
— Да не би да очакваш от мен да се грижа за доброто ти здраве? Сцитал, всъщност за какво се пазариш?
Аха, вече не съм Майстор Сцитал. Ударих я с плоската страна на острието!
— Разпръсквате сестрите си, надявайки се, че някои от тях ще избегнат унищожението. Какви са обаче икономическите последствия от тази истерична реакция?
Последствия! Те винаги говорят за последствията.
— Сцитал, търгуваме, за да спечелим време — прозвуча наистина напълно сериозно.
Той не отговори, правейки кратка пауза за размишление. Видеоочите ги наблюдаваха. Никога не го забравяй! Икономика, вещице! Кого и какво купуваме и продаваме? Изведнъж му хрумна, че нишата до стената край мястото за подаване на храна беше необичайна за търсене на споразумение. Лошо управление на икономиката. Грижите за това управление, както и разискванията на планирането и стратегията би трябвало да намерят друг интериор — зад затворени врати, в помещение с много празно пространство и изглед, който не разсейва присъстващите от обсъжданите въпроси.