— След като знаеш за риска, защо помисли, че трябва да дойдеш и ми съобщиш незабавно?
— Това са същества от Разпръскването. Предложението им за съюз е пробив в местата, откъдето идват почитаемите мами.
— Сигурна съм, че си попитала за тях. И за още факти, свързани с Разпръскването…
— Не получих никакъв отговор.
Само недвусмислено предадена информация. Човек не можеше да погледне с пренебрежение на наказаната сестра, независимо от петното върху миналото й. Разбира се, имаше още много въпроси. Одрейди ги зададе, внимателно следейки изричаните слова.
Служебните задължения на Дортужла, както може би и дългите години, прекарани в изгнание, бяха внесли определена мекота в поведението й, ала без да повлияят с нищо на якостта на бин-джезъритската сърцевина. Говореше с напълно естествена колебливост. Жестовете й преливаха един в друг. Гледаше към старшата майка с мек и любезен поглед. (Ето го недостатъкът, осъждан от сестрите й: цинизмът на „Бин Джезърит“, държан на разстояние.)
Одрейди прояви искрен интерес към Дортужла и заради факта, че тя разговаряше с нея като сестра със сестра; зад думите й се долавяше силен и улегнал разум. Този разум със сигурност бе допълнително закален от тежките години в колонията на заточените. Сега с постъпките си навярно се стараеше да компенсира грешките от младостта. Дори не правеше опит да се покаже като приспособенка и използвачка на свързаните с нея текущи събития. Отчетът й бе сбит до същността на нещата. Все пак трябваше да се признае, че е преценила възможностите с подобаваща точност. Зачиташе безусловно преценката и предпазливостта на старшата майка по отношение на опасното посещение, но продължаваше да вярва, че „трябва да разполага с тази информация“.
Сигурна съм, че не е капан.
Поведението и реакциите на събеседничката й бяха безукорни. Открит поглед, очи и лице, издаващи овладяно присъствие на духа, без никакви опити за прикривания или шикалкавене. Всяка майка можеше да направи подходящ прочит, преминавайки през току-що описаното изражение. Дортужла бе извършила действията си дотук, водена от усещането за спешния характер на събитията. Да, веднъж беше постъпила безразсъдно, но отдавна вече не бе глупачка.
Какво е името на наказателната планета?
Прожекционният апарат на работната маса го възпроизведе: Бузел.
Названието на планетата изостри вниманието на Одрейди. Бузел! Пръстите й заиграха по клавиатурата, за да потвърдят спомените. Бузел — свят, покрит в по-голямата си част от океански води. Студено. Много студено. Ерозирали острови, нито един, от които не бе по-голям от масивен не-кораб. Някога в „Бин Джезърить“ за Бузел се говореше като за наказание. Нагледен урок с възпитателен характер: „Внимавай, момиче, или ще бъдеш пратена на…“ После Одрейди си спомни и другата характерна забележителност — су-камъните. Бузел бе мястото, където бяха натурализирали едноногото морско същество, наричано колистер, от чиято полирана раковина се получаваха прелестните тумори — едни от най-търсените скъпоценни камъни във вселената.
Су-камъните.
Дортужла носеше един от тях непосредствено над подгъва на деколтето си. Светлината в работния кабинет бе причина за появата на фина смес от проблясващо в дълбочина морскозелено и бледомораво. Камъкът беше малко по-голям от очната ябълка на човек, а с присъствието си говореше за състоятелност. На Бузел сигурно не обръщаха внимание на подобни украшения. Събираха ги по плажовете.
Су-камъни. Важен и показателен факт. Схемата на „Бин Джезърит“ предвиждаше стабилни делови връзки на изгнаницата с контрабандистите. (Не-корабът като нейна собственост бе достатъчно доказателство.) Ето нещо, което задължително трябва да се огледа е внимание! Разговорът на сестра със сестра нямаше никакво значение, тъй като те все пак далеч не бяха равнопоставени — старша майка и заточеничка от наказателна планета.
Контрабанда. Голямо престъпление за почитаемите мами и за някои други, които не се бяха сблъсквали с престъпното наличие на недействащи закони. Огънатото пространство не промени съществено нещата около контрабандата, а ако все пак имаше някаква разлика, тя се заключаваше в улесняването на по-малките рейдове. Неголеми не-кораби. Все пак колко малък може да бъде един от тях? Пропуск в познанията на старшата майка! Архивите услужливо внесоха нужната поправка: „Диаметър в метри — 140.“
Достатъчно малък, наистина. Су-камъните бяха товар с естествена притегателна сила. От своя страна Огънатото пространство представляваше критична икономическа преграда: каква е стойността на товара, съотнесен към размера и масата? Ще ти се наложи да платиш много соларии за пренасянето на нещо огромно и тежко! Су-камъните привличаха контрабандистите като магнит. Впрочем те проявяваха специален интерес и към почитаемите мами. Обичайна икономика ли? Винаги един голям пазар! Привлекателни за контрабандистите също като мелинджа, след като Сдружението започна да проявява безподобен либерализъм в това отношение. От много поколения насам Космическото Сдружение винаги бе трупало подправка в разпръснати складове и (несъмнено) в голям брой места за допълнителна поддръжка.