Погледни как се наведе напред! Отново е в ръцете ни,
— От всеки, който изучава знаците. С повторение.
Полагаш големи усилия да се съсредоточиш върху думите. А не бива да й се обръща абсолютно никакво внимание. Гледай как постъпва еден човек. По такъв начин разпознаваш мотивите му.
— Следователно демокрацията липсва и при вас. Сподели още бин-джезъритски тайни.
— Напротив.
— Мислех, че каза…
— Пазим я добре, контролирайки внимателно нещата, които току-що описах. Опасностите са големи, но не по-малко е и възнаграждението.
— Знаеш ли какво разбрах от думите ти? Че сте шайка глупци!
— Хубава лейди! — обади се футарът.
— Млъквай или ще те върна в глутницата!
— Ти не хубава, Дейма.
— Виждаш ли какво си направила, вещице? Повредила си го!
— Предполагам, че по всяко време имаш и други на разположение.
Охо, виж каква усмивка.
Лусила я повтори съвсем точно, като вдишваше и издишваше едновременно с височайшата почитаема мама:
Виждаш ли колко си приличаме! Опитвам се да те нараня, разбира се. Не би ли сторила и ти същото на мое място?
— И така, знаете как да накарате демокрацията да прави онова, което искате — изречено с нескрито злорадство.
— Техниката е доста фина, но не е трудна. Създаваш система, при която повечето хора са недоволни — малко или много.
Ето как вижда нещата. И дори кима от време на време на думите ти.
Лусила улови ритъма, с който височайшата поклащаше главата си.
— Така се струпва широко разпространено чувство на отмъстителен гняв. Остава само да му осигуриш цели, когато то ти потрябва.
— Диверсионна тактика за отвличане на вниманието.
— Предпочитам да я определя като тактика за разсейване. Не им оставяй време за задаване на въпроси. Скривай грешките си зад нови и нови закони. Постепенно се превръщаш в трафикант на илюзии… Тактика от арената за бой с бикове.
— О, да! Това вече ми харесва!
Почти засия. Пусни й още от арената.
— Размахай хубав плащ. Ще се понравиш и доста ще се изненадат, когато се окаже, че зад него няма матадор. Това обърква електората по същия начин, по който става и с бика. Следващия път малцина ще гласуват интелигентно.
— Ето защо го правим.
Ние го правим! Чува ли се сама какво говори?
— После се нахвърляш върху апатичните избиратели. Караш ги да се почувстват виновни. Продължаваш да ги объркваш, браниш ги. Забавляваш ги. Без обаче да прекаляваш!
— О, не! Никакво прекаляване.
— Накарай ги да разберат, че ги чака глад, ако излязат извън чертата. Нека видят сивата съдба на онези, които клатят плавателния съд.
Благодаря ти, старша майко. Един подходящ образ.
— Не допускаш ли възможност бикът да попадне на случаен матадор?
— Разбира се. Хайде! Вземи оня! После чакай смехът да утихне.
— Значи правите демокрация само на думи!
— Защо не ми вярваш?
Предизвикваш съдбата!
— Защото би трябвало да разрешите открито гласуване, жури та, съдии…
— Наричаме ги проктори. Нещо като жури за всичко. Е, сега вече я обърка.
— И никакви закони… Или правилници, както предпочитате да ги именувате?
— Нали вече казах, че имаме различни определения? Правилник — минало. Закон — бъдеще.
— Естествено, по някакъв начин слагате юзда на тези… проктори, нали?
— Могат да вземат всяко решение, което намерят за добро, както би следвало да функционира едно истинско жури.
— Много смущаваща идея.
Наистина е объркана. Виж как глуповато гледат очите й.
— Първото правило на нашата демокрация: нито един закон не може да ограничи съдебното жури. Такива забрани са глупави. Удивително е до каква тъпота могат да стигнат хората, когато действат в малка, самообслужваща се група.
— Казваш ми, че съм глупачка, нали!
Внимавай за оранжевото.
— Изглежда има някакъв природен закон, според който е почти невъзможно групите на самообслужващите се да действат като сдружение на просветени хора.
— Просветени ли? Това ми е познато!
Опасна усмивка. Внимавай!
— Означава да се движиш, сякаш течеш едновременно със силите на живота, регулирайки действията си така, че той да може да продължава.
— И е възможно най-голямото щастие за колкото се може повече хора, разбира се.
Бързо! Твърде умно постъпихме! Смени темата!
— Това бе елемент, който Тиранът не включи в своята Златна Пътека. Той игнорира щастието, имайки предвид единствено оцеляването на човешкия род.
Казахме да смениш темата! Погледни я! Гневна е!