Изричайки безгласно думите си, тя се обърна към безликата почитаема мама.
„Никак не ни е лесно да ви оставим да продължавате със собствените си грешки. Това винаги е мъчително за учителите. Да, ние се възприемаме като учители. И обучаваме не толкова отделните личности, колкото човешкия род. Даваме уроци на всички. Ако виждаш в нас Тирана, права си.“
Появилият се мисловен образ не отговори.
Но как биха могли да преподават учители, които непрекъснато се крият? Бурзмали — мъртъв, голата Тег — в непознато количествено изражение. Одрейди долавяше невидими сили на напрежение, съсредоточаващи се в Дома на Ордена. Нищо чудно, че прокторите гласуваха. Сестринството бе омотано в паяжина. Нишките ги държаха здраво. А някъде из паяжината една безлика почитаема мама бе прилегнала, готова да се нахвърли.
Кралицата-паяк.
Присъствието й се долавяше от действията на нейните креатури. Нишка-капан в паяжината започва да трепери и преследвачите се нахвърлят върху оплетените жертви като безумни насилници, които не броят нито собствените си мъртъвци, нито избитите жертви.
Някой даваше заповеди за претърсването, а той не можеше да бъде друг, освен Кралицата-паяк.
Здравомислеща ли е по нашите стандарти? На какви ужасни мъки изпратих Дортужла!
Почитаемите мами се намираха отвъд мегаломанията. В сравнение с тях Тиранът приличаше на смеховито корсарче. Лито II поне бе знаел онова, с което в „Бин Джезърит“ винаги се съобразяваха: как да балансираш на ръба на меча, като отчиташ опасността от смъртоносно прерязване, когато се плъзнеш от заеманото място. Заплатената цена, за да се добереш до подобна власт. Почитаемите мами загърбваха неизбежната съдба, като удряха и посичаха безмилостно всичко около себе си, подобно на великан, обзет от пристъп на ужасна истерия.
Досега никой не бе съумял да им се противопостави успешно, така че те реагираха с убийствения бяс на дивите скандинавски воини. Залагайки на истерична реакция. Съзнателно.
Дали защото оставихме на Дюн своя башар и клетата му военна сила, обречени на самоубийствена отбрана? Никой не може да каже колко са почитаемите мами, убити от него. Както и от Бурзмали, намерил смъртта си на Лампадас. Преследвачите със сигурност бяха почувствали жилото му. Без да споменаваме подготвените от Айдахо мъжкари, които пратихме, за да предадат на мамите похватите на сексуалното поробване. Включително и на мъжки индивиди!
Достатъчно ли бе това за разпалването на подобен бяс? Навярно. Но какво би могло да се каже за приказките от Гамму? Наистина ли Тег е показал нови способности, хвърлили в ужас почитаемите мами?
Ако успеем да върнем спомените в паметта на нашия башар, ще се наложи да го следим отблизо. Може ли да го задържи един не-кораб? Наистина, каква бе причината за подобна реакция от страна на извратените някогашни свети майки? Те бяха жадни за кръв. Никога не носи лоши вести на хора като тях. Нямаше нищо чудно в лудешкото поведение и на техните креатури. Обзетият от страх овластен човек може като нищо да убие приносителя на лоши новини. Никога не предавай подобни вести. По-добре да умреш в боя.
Хората на Кралицата-паяк се оказаха отвъд обичайната безогледност. Много по-далече. Не можеше да стане дума за каквото и да е порицание. Все едно да сгълчиш крава, че пасе тревата. Добичето ще има пълното право да докаже правотата си, като те погледне с недоумяващ поглед: „Не очакваш ли от мен да правя точно това?“
След като знаехме вероятните последствия, защо ги подбудихме? Не сме от типа на човека, който удря с пръчка топчест сив предмет, за да разбере, че е гнездо на стършели. Ние знаем какво удряме.
Пред Сестринството се бе изправил враг, превърнал съзнателно истеричното насилие в своя политика: „Ще беснеем до дупка!“
А какво ще стане, ако почитаемите мами бъдат сполетени от мъчително поражение? В какво би се превърнала тяхната истерия?
Страхувам се от тази мисъл.
Ще се осмели ли Сестринството да подклажда разпаления вече огън?
Длъжни сме!
Кралицата-паяк ще удвои усилията си, за да намери Дома на Ордена. Насилието ще ескалира до още по-отвратителни прояви. А после? Почитаемите мами ще заподозрат ли всеки и всички в съчувствие към „Бин Джезърит“? Дали могат да се обърнат и срещу собствените си поддръжници? Нима са очаквали, че ще се озоват във вселена, в която липсва друг съзнателен живот? По-вероятно бе подобна мисъл въобще да не е стигала до мозъците им.
Как изглеждаш, Кралице-паяк? Как си свикнала да мислиш?