Одрейди си го припомни и спря за малко, преди да влезе в работната стая. Дънкан току-що бе стоварил юмрук по масата до командното табло с вик:
— Не може да няма и по-добър начин за Тег! По-добър начин ли? Какви ги е намислил?
Някакво раздвижване в долната част на коридора отвъд работното помещение прекъсна хода на мислите й. Беше Стреги, връщаща се от Тамалани. Влезе в стаята за инструктаж на помощниците. Да съобщи за промяната, касаеща картата на пустинята.
Внушителна купчина материали от Архивната служба чакаше на масата. Белонда! Одрейди се вгледа в купа. Независимо от всички нейни усилия да разпределя и натоварва с работа останалите, винаги имаше по нещо, което съветниците й организирано настояваха да бъде разрешено точно от нея. Голяма част от поредната пратка бе плод на настояването на Бел за „предложения и анализи“.
Одрейди натисна клавиш на командното си табло:
— Белонда!
Гласът на служител от Архива веднага се отзова:
— Да, старша майко?
— Белонда да се качи тук! Искам я пред мен с цялата бързина, с която могат да я донесат дебелите й крака!
Оказа се — за по-малко от минута. Бел застана пред работната маса като смирена помощница. Всички добре познаваха този тон в гласа на старшата света майка.
Одрейди докосна купчината върху масата и дръпна рязко ръката си, сякаш бе почувствала токов удар:
— Какво е това, в името на Шейтана?
— Преценихме, че е важно.
— Да не мислят, че трябва да виждам всичко, каквото и да е то? Къде е ключовото маркиране? Бел, това е немарлива работа! Нито аз съм глупачка, нито ти. Но това…
— Разпределих толкова, колкото…
— Разпределила си! Я погледни! Кое е за мен и кое мога да препратя? Нито един ключов белег!
— Веднага ще се погрижа да го оправят.
— Наистина трябва да го сториш, Бел. Защото Там и аз тръгваме още днес на юг на необявена инспекционна обиколка, а ще се отбием и при Шийена. Докато ме няма, ти ще седиш на моя стол. Дано ти хареса!
— Ще има ли връзка с теб?
— Една световодна линия и портативното микроустройство няма да се изключват.
Дишането на Белонда чувствително се подобри.
— А сега ти предлагам да се върнеш в Архивната служба и да възложиш някому пълната отговорност. Да пукна, ако не започнете да действате като истински бюрократи. Което значи да си прикривате задниците!
— Дар, истинските кораби се клатушкат.
Нима Бел опитва да й пробутва някакво чувство за хумор? Тогава не всичко е изгубено!
Одрейди махна с ръка към прожекционния апарат и на екрана се появи Тамалани, намираща се в Транспортната зала.
— Там?
— Да — произнесено, без тя да отдели погледа си от възлагателния списък с назначенията.
— Колко бързо можем да тръгнем?
— След около два часа.
— Обади ми се, когато си готова. Стреги също идва с нас. Погрижи се да има място и за нея — прекъсна разговора, преди Тамалани да може да възрази.
Знаеше, че има неща, които лично тя трябва да свърши. Там и Бел не бяха единствените източници на грижи за старшата света майка.
Остават ни шестнайсет планети, включително Бузел, която определено е застрашено място… Само шестнайсет!
В същия миг реши да загърби тази мисъл. Не беше време за нея.
Мурбела, дали да я повикам? Не. Може да почака. А новият Съвет на прокторите? Нека остане за Бел. Може би разформироване на общността?
Отклоняването на персонал за предстоящото Разпръскване бе довело до принудителни обединения. Запазване на мястото в челото на настъпващата пустиня; непосредствено пред нея. Бе наистина потискащо и самата тя не беше уверена, че ще може днес да се справи. Винаги съм неспокойна преди заминаване.
Одрейди внезапно изхвърча от стаята и заобикаля дебнешком из коридорите, оглеждайки изпълнението на издадените от нея заповеди: спираше се по входните врати, за да провери какво правят учениците, занимават ли се усърдно с неспирните прана-бинду упражнения…
— Какво четеш? — попита тя една млада помощница от второ ниво, загледана в излъчването на прожекционния апарат сред полутъмната стая.
— Дневниците на Толстой, старша майко.
Изражението на стоящата наблизо и явно запозната със състоянието на нещата помощница буквално говореше: „Има ли ги неговите думи в твоите Другите Памети?“
Въпросът сякаш бе кацнал на върха на езика на момичето! Винаги прибягваха до същата дребничка хитринка, когато се озоваваха насаме с нея.
— Толстой е бил родово име! — отряза я Одрейди. — След като спомена за дневници, предполагам, че имаш предвид граф Лев Николаевич.