Елънби явно се овладя.
— Извинете — каза той. — Ще отпрата разсилния.
Елънби излезе и след малко чухме как превърта ключа в ключалката. После той се върна в стаята, разпали огъня в камината и ни разказа началото на цялата история.
Човекът, погребан на Хайгейтското гробище, също се наричал Хепуорт, само че не Майкъл, а Алекс.
Още от детството си се отличавал с избухлив, груб нрав и пълно безсрамие. Съдейки по това, което ни разказваше Елънби, Алекс едва ли е приличал на човек от цивилизованото общество. По-скоро бихме могли да го вземем за пират от далечното минало. Оказали се безнадеждни всички опити да го накарат да работи, при положение, че пред него се явявала и най-малката възможност да живее за чужда сметка. На неговите близки неведнъж се налагало да плащат дълговете му, докато накрая не го изпратили в колониите. За съжаление, родителите му не могли да го издържат постоянно и веднага, щом пропилял парите, които му били дадени при отплаването от Англия, той се върнал и отново почнали заплахи и проклятия. Като срещнал този път решетелен отпор, той изглежда стигнал до извода, че не му остава нищо друго, освен фалшификации или кражби. За да спасят сина си от наказание, а своето семейство от позор, родителите били принудени да пожертват всичките си спестявания. Срамът и мъката, по думите на Елънби, в продължение на няколко месеца отвели в гроба отначало бащата, а после и майката на Хепуорт.
Този удар лишил Алекс от всичко, което той вече, без съмнение, смятал за своя собственост, и тъй като сестрата, за нейно щастие, била недосегаема, той побързал да избере за жертвен агнец своя брат Майкъл. Майкъл, слабохарактерен и срамежлив, може би все още по момчешки възхищавайки се на силата и красотата на по-големия брат, отстъпил като глупак. Ясно, че изискванията непрекъснато нараствали и на душата на Майкъл олекнало, когато се разбрало, че брат му е замесен в някакво отвратително престъпление. Сега вече на самия Алекс се налагало да се скрие. Майкъл го снабдил с нужната сума пари, макар и той самият да не бил особено богат и братът напуснал Англия, давайки тържествена клетва да не се връща повече.
Всички тези мъки и грижи сломили младия Хепуорт. Почувствал, че повече не може да работи в своя бранш. Единственото, за което мечтаел, било да скъса завинаги всички нишки, свързващи го с миналото и да почне да живее отначало. Именно тук Елънби му предложил да се прехвърли в Лондон и да вложи остатъците от своя капитал в доставката на оборудване за параходите. Името Хепуорт се ползвало с известност в деловите кръгове и Елънби, взимайки това предвид, но най-вече с желание да предизвика в младия Хепуорт интерес към работата, настоял фирмата да получи название „Хепуорт и Ко“.
Не минала и година, откакто почнали да въртят съвместен бизнес, когато се върнал Алекс, искайки отново пари. Този път, обаче, Майкъл, действайки по съветите на Елънби, решително му отказал и Алекс разбрал: неговата карта е бита, повече няма да измъкне от брат си нито грош. За известно време го оставил на мира, но скоро Майкъл получил писмо, в което Алекс в най-трогателна форма разказвал на брат си, че е много болен и че умира от глад. Той умолявал брат си да отиде при него и ако не заради самия него, то поне заради младата му жена.
По този начин те за първи път чули за женитбата на Алекс. Майкъл започнал да се надява, че събитието ще се отрази благотворно на поведението на брат му и въпреки съветите на Елънби, решил да отиде. В жалката килийка в Ист-Енд Майкъл заварил жената на брат си, самият Алекс не бил вкъщи. Той дошъл доста по-късно, когато Майкъл вече се готвел да си отива. Вероятно, именно тогава, седейки с мисис Хепуорт, той е чул историята на нейния живот.
Запознала се с Алекс Хепуорт или, както се наричал тогава, Чарли Мартин, в Ротердам, в кръчмичката, където се наела като певица. Той почнал да я ухажва. Алекс можел да изглежда много приятен, стига да поиска. Младостта и красотата на момичето сигурно са му направили впечатление и в началото в неговото ухажване се чувствало искрено възхищение и страст. Тя се съгласила да му стане жена, но най-вече от желание да се измъкне по-бързо от средата, в която била попаднала. Почти дете, била готова на всичко, само да не вижда страшните нощни оргии в онзи вертеп, където я захвърлила съдбата.