През този ден не се явиха други кандидати. Аззи никак не беше доволен. Хората в този край изглежда нямаха голям апетит към работа като неговата. Но той щеше да се погрижи за всичко. Беше абсолютно задължително да има прислужник.
Глава 5
Този следобед Аззи отиде до близкото село Аугсбург и до края на деня разглежда старите му църкви. Демоните много се интересуват от църквите, защото въпреки че в тях живеят силите на Доброто, много често те могат да се използват за нуждите на Злото. В ранната вечер той се завърна в „Странноприемницата на обесения“ в Хагенбек, но там съдържателят му каза, че не са се явявали други кандидати за предлаганата служба.
Аззи извади черната кредитна карта и я разгледа внимателно. Беше красива и му се прииска с нейна помощ да повика нещо, което да го позабавлява, например танцуващи момичета, но реши да не го прави. Всяко нещо по реда си. Трябваше му добър прислужник, човек. След това можеше да започне да работи и да се забавлява.
Реши да вечеря долу със занаятчиите и търговците. За него имаше специална маса, оградена от останалите със завеси. Той обаче остави едно ъгълче, за да може да наблюдава.
Посетителите ядяха, пиеха и си приказваха, а Аззи се чудеше как е възможно да са толкова свободни и безгрижни. Нима не знаеха, че наближава новото хилядолетие? По другите места в Европа хората бяха наясно с това и вземаха всички предпазни мерки, които можеха. По брулени от вятъра полета се танцуваха танци на мъртвите и какво ли още не. Много бяха сигурни, че идва краят на света. Някои се отдаваха на молитви. Други, убедени, че са обречени, прекарваха времето си в ядене и сексуални занимания. Ангелът на смъртта беше забелязан на няколко места в Европа да оглежда земите и да провежда предварително преброяване на тези, които ще трябва да прибере. По църкви и катедрали се напяваха проклятия срещу промискуитета и слободията. Но ползата от всичко това беше малка и дори никаква. Духовете на хората бяха възбудени и уплашени от приближаването на мрачната година, за която се говореше, че мъртвите ще станат и ще тръгнат по улиците, че Антихристът ще се появи на Земята, че всички ще се съберат за Страшния съд — последната голяма битка между Доброто и Злото.
Самият Аззи нямаше нужда от тези вулгарни суеверия. Той знаеше, че песента на човечеството далеч не е изпята. Още много хилядолетия напред щяха да се провеждат състезания като сегашното, както се бяха провеждали вече от толкова много време, макар че в паметта на човечеството не е останало почти нищо от тях.
Най-накрая Аззи се умори и се качи в спалнята си. До полунощ все още оставаше половин час или нещо такова. Не му се вярваше, че Хай или Агата ще се върнат. Изглежда не бяха омесени от подходящо тесто. Но реши да демонстрира учтивост и да ги изчака и без друго.
Минутите течаха и селцето се смълча. Аззи обичаше най-много това време — минутите непосредствено след полунощ, когато светът се променя, когато здрачът на вечерта е отдавна забравен, а спасителната зора е още много далеч. Именно в тези часове — между полунощ и зазоряване — Злото се чувства най-добре и в мир със себе си, изпитва най-голямо желание да експериментира, нуждае се от нови неща и грехове, копнее да създава всеобхватните извратености, които вечно се нуждаят от обновление и които изпълват злата душа с радост, колчем им се отдаде.
Полунощ дойде и отмина, но никой не почука на вратата му. Аззи се отегчаваше, а голямото легло с балдахин и пухени завивки изглеждаше безкрайно удобно. Това беше изкушение и тъй като демоните не са създадени, за да устояват на изкушения, Аззи му се поддаде и затвори очи. Той заспа дълбоко и му се присъни сън. В него три момичета, облечени в бяло и със свещени предмети в ръце, се приближаваха, кимаха му и му казваха:
— Хайде, Аззи, ела да се повеселиш с нас.
Аззи ги гледаше, изпълнен с желание да тръгне с тях, защото те му се усмихваха и намигаха най-примамливо. Но нещо у тях не му се харесваше. Нещо, което подсказваше на набитото му око, че не ги е грижа за Злото, че всъщност само се преструват, за да го подмамят в острите си нокти. Въпреки това той почувства, че го притеглят към себе си, против волята му, независимо, че си повтаряше наум редове от Кредото на Злото — тези, които предупреждаваха, че Доброто е в състояние да приеме приятна форма и че един демон трябва да внимава да не бъде прелъстен от това, което само на външен вид е зло. Кредото не му помогна. Те протегнаха ръце към него…
Така и не научи какво щеше да стане после, защото на вратата се почука и той се събуди. Стана и се отърси от дрямката. Колко нелепо бе да се страхува, че Доброто може да го тормози! Това беше един от постоянните страхове на демоните и сега го беше споходил в съня му.