Освен това Аззи мислеше и за реквизита, който щеше да е нужен за постановката му. Изпрати на „Снабдяване“ списъци с различни неща, но отговорите винаги бяха неясни и пълни с предположения от типа на: „ако все още има в наличност“ или „няма в наличност, очакваме скоро да получим“. Най-много го подразни отговорът на молбата му за двата замъка — единият за Принца, а другият за Принцесата. Служителите на „Снабдяване“, говорейки през човката на един, бухал оракул, го уведомиха, че в момента нямат никакви замъци. Аззи се опита да спори с тях. Обясни им, че на неговата работа трябва да се гледа с повишено внимание и че сам той е упълномощен да я върши от Висшия съвет на Демоните.
— Да — отговориха му служителите. — Всички казват, че са с предимство, но нашите възможности не са неограничени…
Аззи реши, че ще е по-добре да отиде в „Снабдяване“ лично, за да отдели сам това, което щеше да му трябва, когато Принцът и Принцесата му са готови. Да, време беше да отиде до Чистилището — тази не много ясно определена област, в която се зараждат всички свръхестествени събития, които блъскат и теглят и без това обърканата съдба, на човечеството.
И междувременно трябваше да си отваря очите за подходяща глава…
Глава 7
Аззи тръгна с чувство на съжаление. Знаеше, че не бива да си позволява да се размеква заради някакво си имение, в което щеше да бъде само за кратко време и то със съвсем определена цел. И все пак… цялата тази работа в постройката и по нивите… Никога досега не беше влагал толкова много от себе си в подобна дей-ност, никога не беше наблюдавал как нещо се променя в съответствие с желанията му. Започваше да се чувства някак си… като у дома си.
Освен това, пътуването до Чистилището никак не беше безопасно. Винаги при преминаването от един свят в друг възникваха проблеми. Законите, които важат на дадено място, подобно на земните, не са създадени, за да бъдат напълно разбираеми. Колко по-неразбираеми, тогава, би трябвало да са законите, които управляват преминаването от един свят в друг?
За щастие този път не се случи нищо лошо. Той направи необходимата подготовка, произнесе гръцките думи и заклинанието на иврит. Проблесна огън и Аззи се озова в една дълга равнина, заобиколена от двете страни с голи черни планини. Небето беше бяло и горещо и от време на време в него се появяваха зелени вихрушки — като джинове, летящи във формация.
Да стигнеш до определено място в Чистилището е доста трудно, тъй като то е безкрайно. За щастие, някои от по-важните институции в него са разположени близо една до друга и излъчват известна притегателна сила, която насочва посетителите към тях. Освен това има специална летателна служба, използваща птерозаври, до чиито услуги прибягна и Аззи. Тези птици са изчезнали на Земята, защото след плейстоцена са имали проблеми с изхранването си, но в Чистилището са се оказали много подходящи за таксиметрови услуги.
„Снабдяване“ се помещаваше в няколко подобни на складове постройки в средата на равнината. Отделът беше пожелал да разполага с много място и тук имаше достатъчно, за да се поберат например всички гостни стаи от Земята, отделно кухните и конюшните, но на практика никой никога не се беше опитвал да запълни цялата свободна складова площ. Нещата, които можеха да се използват в непрекъснатите опити на Невидимите сили да просветят или подчинят човечеството, бяха безкрайно много и включваха всичко под всички слънца. Това, което би трябвало да имат в наличност, се определяше в зависимост от човешкото въображение, което по едно или друго време се сещаше за абсолютно всичко — в „Снабдяване“ никога не можеха да са сигурни дали на някой демон няма да му дотрябва тракийско копие от 55 година след Христа или нещо подобно. Ето защо, вместо да трупат запаси, техните специалисти изработваха имитации според конкретните нужди. Те бяха едни от най-добрите сценографи и дизайнери.
„Снабдяване“ се намираше на брега на Стикс — величествената река, която тече през Земята, през всички небеса и адове, по чиято мрачна повърхност, през вековете и световете, се плъзга древният лодкар Харон. Свръхестествените сили, на които той понякога служеше, смятаха Земята за най-интересното място на всички времена и не искаха по никой начин да са изолирани от която и да било нейна част, без значение колко далеч в миналото или бъдещето се намира тя.