— Господарят ти е проявил голяма небрежност — каза Илит.
— Но той не очакваше да го отвлекат, господарке.
— Предполагам, че не е. Но всяко нещо по реда си, Фрике. Трябва да охладим тези тела.
— Моля?
— Трябва да намерим начин да понижим температурата им.
— Можеш ли да доставиш лед, господарке?
— Не мога — отвърна Илит. — Заклинанията на вещиците не стават за такива неща. Пренасянето на предмети е работа на демоните. Само че нашият изчезна. Доста сложно положение. — Тя отиде до кушетката и седна. — Стига си хленчил, Фрике, пречиш ми да мисля.
Илит отиде до сандъците, наведе се и докосна телата. Все още бяха студени, но скоро щяха да се стоплят повече отколкото трябва. След някой и друг час скъпоценните тела на Аззи щяха да се превърнат в разложено месо, вероятно с червеи. Тогава нямаше да има никакво значение дали той ще се върне, или не. Състезанието щеше да е приключило.
— Ще направя нещо с тези тела, Фрике — каза Илит. — Ще поговоря с този-онзи. По-добре не гледай докато изчезвам. Това е женска магия и не е за мъжки очи.
— Когато ти потрябвам ще съм тук — каза Фрике и се измъкна навън.
Илит се залови за работа.
Глава 8
Илит взе една новозаредена метла и след като се увери, че защитните й амулети са на мястото си, излетя през прозореца на къщата и се насочи нагоре, право нагоре, към необятната синева на най-високите слоеве на атмосферата. Докато летеше, тя си мърмореше защитни заклинания, защото това, което щеше да направи, никак не я радваше. Въпреки всичко, когато се чудеше как да охлади телата, първата й мисъл беше да поиска помощ от харпиите.
Харпиите и вещиците бяха в добри отношения помежду си. Те са женски демони, обзети от Силите на Мрака след рухването на класическата митология. Не само вършат злини, но и самото им присъствие е обезпокоително. Дъхът им е зловонен, а маниерите им на масата за хранене — отвратителни. Но Илит реши да отиде при тях, защото макар и противни, имаха бърз ум. Би могла да се обърне към много други демонични същества, но само харпиите и техните сестри сирените, щяха да разберат веднага какво се иска от тях и бяха достатъчно почтени, за да доведат докрай това, което са обещали.
Тя вложи всичките си усилия в летенето и скоро премина през пукнатината, която разделя човешкото от нечовешкото и свръхчовешкото.
Почти веднага се озова в обширна облачна пустош със заснежени хълмове и планини. Там също така имаше и реки, по чиито брегове се издигаха храмове, и всичко това беше от облаци. Илит продължи да лети нататък, спусна се ниско над земята, видя минотавъра и химерата в малка, нейна собствена долчинка, после един хипопотам, който разтвори паст. Тя без усилия избягна звяра и отлетя нататък, към един район, в който облаците бяха оцветени в синьо и всичко отдолу беше синкавозлатно като очертанията на смътно запомнен сън. Спускайки се още повече, на брега на една сънлива река, Илит забеляза красиви женски фигури и в близост до тях водопад, където те можеха да спортуват и да се пързалят.
Илит се насочи към тях. Това беше един от районите, в които харпиите и сирените живееха заедно. Тя забави скоростта си и кацна на левия бряг на реката. Беше Стикс — великата река, която тече от най-дълбокото минало, към най-далечното бъдеще. По бреговете й имаше дървета от неизвестен вид, защото все още очакваха появата си на Земята. Под тях, на тревистия бряг, лениво се изтягаха жените. Бяха осем — сирени и харпии. Сирените са известни с това, че с нежните си песни примамват хора, най-вече моряци, към тяхната гибел. Харпиите са по-съвършен вид сирени с руси коси и твърди, добре оформени гърди, но се хранят така, че и една хиена би се изчервила. Задачата им е да измъчват душите от класически тип, като грабват храната от устите им и ги обливат с огнени екскременти.
Илит зае храбра поза, но всъщност бе доста уплашена, защото тези древни демонични създания бяха склонни да се отдават на странни перверзни и особени мисли, а настроението им никога не е ясно определено и постоянно.
Илит събра кураж и каза:
— Сестри, нося ви поздрави от света на човеците.
Една от сирените се размърда. Беше едра, пепеляворуса, а устата й беше като нежна розова пъпка. Трудно можеше да се повярва, че това е Полдарг — едно от най-зловещите женски божествени създания на света.
— Какво ни засяга светът на човеците? — попита Полдарг. — Наш дом са бреговете на тази река. Тук ние се забавляваме една друга, като възпяваме подвизите си от миналото и от време на време дори и по някой мъж пада в ръцете ни, ако изпадне от лодката на Харон. Грабваме го от речните божества и си играем с него докато полудее, а после го изяждаме, като си го поделяме по равно.