— Помислих си, че бихте се зарадвали на малко разнообразие, ако е в името на добра кауза. Макар и този речен бряг да е чудесен, не може понякога да не копнеете за света на хората, където могат да се вършат хубави неща.
— Какво ни интересуват хората? — каза Полдарг.
— Но продължавай, сестро, кажи ни какво искаш.
Илит разказа за голямото състезание на хилядолетието, за Аззи и за плана му за участие срещу Силите на Доброто като използва две съживени човешки същества и ги включи в изопачена приказка със злокобни последствия. Сирените и харпиите изръкопляскаха. Само мисълта, че следващите хиляда години биха могли да бъдат посветени на Злото, ги накара да настръхнат от удоволствие.
— Радвам се, че одобрявате — каза Илит, — но има един проблем. Аззи изчезна. Някой го повика с магия.
— Но сестро — отвърна Полдарг, — знаеш, че не можем да помогнем с нищо. Забранено ни е да се бъркаме в работите на хората и демоните освен в някои обстоятелства, които в случая не са налице.
— Не искам от вас да намерите Аззи — каза Илит. — Ще го намеря сама. Само че това ще ми отнеме известно време, а телата на Принца и Принцесата лежат несъживени в ковчезите си. Вече нямаме лед и божия кръв, Аззи го няма, за да набави още и рискуваме те да се разложат, защото на земята е пролет. Това ще осуети великия план.
— Това без съмнение е тъжно — каза Полдарг. — Но защо ни го казваш на нас? Тук нямаме лед.
— Разбира се, че нямате — отвърна Илит. — Но вие сте въздушни същества и сте свикнали да отвличате безпомощни същества от Земята и да ги предавате на проклятие.
— Така е. Но какво общо има това с Принца и Принцесата?
— Помислих си — каза Илит, — че бихте могли да помогнете да запазим телата им. Трябва ни студ, а в горните слоеве на атмосферата е много студено.
Харпиите зашушукаха помежду си. Накрая Полдарг каза:
— Добре, сестро, ще се погрижим за тези тела. Къде каза, че са те?
— В къщата на демона в Аугсбург. Намира се…
— Не се притеснявай — прекъсна я Полдарг. — Харпиите могат да намерят всяко място на Земята без никакво усилие. Сестри, елате с мен.
Полдарг разпери тъмните си криле и се издигна. Последваха я още две харпии.
Илит ги проследи с поглед. Знаеше, че харпиите се отегчават много лесно и никак не беше сигурна, че няма да зарежат работата, за да се върнат край реката и вечните си забавления. Наистина те имаха чувство за дълг към равните на себе си и Илит се надяваше, да я считат за такава.
След това излетя и тя. Имаше идея къде би могла да намери Аззи.
Глава 9
Когато харпиите отлетяха, за да вземат телата, никой дори и не помисли, да уведоми Фрике. Той само видя как две харпии нахълтват през прозореца. Седеше на един нисък стол в лабораторията на Аззи, слушаше как капе топящият се лед и чакаше да се върне Илит. Изведнъж чу пърхане на крила и усети миризма на лошо.
За да летят по-добре, харпиите бяха прибрали краката си и големите им бронзови крила поддържаха само торсовете с издадените им напред гърди и главите. Те крещяха със силни стържещи гласове и цапаха всичко.
Фрике изпищя и се скри под масата. Харпиите започнаха да се въртят из лабораторията и да крещят. Когато забелязаха ковчезите, запляскаха с криле над тях.
— Махайте се, нещастници! — извика им Фрике и се спусна към тях с ръжена в ръце. Харпиите се спуснаха към него със стоманените върхове на крилете си и зелените си нокти и го прогониха от стаята. Той хукна, за да вземе лък и стрели, но преди да успее да се върне, харпиите грабнаха Принца и Принцесата и се издигнаха във въздуха, макар и с по-тежко пляскане на крилата. Фрике най-накрая намери оръжията и хукна назад, но харпиите вече ги нямаше. Бяха се издигнали високо и изчезваха в пролуката между реалното и нереалното. Фрике размаха юмрук след тях и седна. Надяваше се Аззи да не иска от него много подробни обяснения. Нямаше никаква представа какво се беше случило.
От друга страна, къде ли беше господарят?
Глава 10
Аззи работеше в лабораторията, когато почувства познатото психическо трепване, което подсказва, че те викат с магия. То е нещо като теглене, което започва в стомаха. Не е неприятен, но при всички е недобър знак за това, което те очаква. Може би бил дори добър, ако си седиш без никаква работа, само че хората обикновено те викат, точно когато си потънал до гуша в някаква деликатна задача.
— Проклятие! — каза Аззи.
Нищо не ставаше в график и никой не можеше да каже още колко време замъкът щеше да стои така без надзор, с разпадащите се остарели магии. А и младите хора — Принцът и Принцесата — трябваше да бъдат съживени колкото се може по-скоро, за да не се влоши състоянието им.