И ето го, сега се носеше из въздуха без да е в състояние да произнесе контразаклинанието си и да предотврати случилото се. Не че със сигурност би могъл да го предотврати. Заклинанията с общо приложение често не вършат работа в специфични ситуации.
При пренасянето си Аззи загуби съзнание. Когато се свести, главата го болеше. Опита се да стане, но изглежда лежеше на хлъзгава повърхност. Всеки път, когато се надигнеше, отново се свличаше. Освен всичко друго изпитваше и гадене в стомаха.
Лежеше в една пентаграма. По-омагьосан от това не можеше да бъде.
Разбира се, не му беше за първи път. Всеки демон, който желае да живее активен живот сред хората, трябва да свикне да го омагьосват многократно, защото хората обичат да погаждат номера на демоните точно така, както и демоните на тях. Никога не е било мъжете и жените да не търсят помощта на демоните посредством магии. В много приказки се разказва за успехите и провалите на хората, тръгнали по този път. Но в тях няма и дума за това, до колко много на брой смислени решения се е стигало, тъй като човешката душа е стока, която може да се купи сравнително лесно. От край време е така — демонът свършва някоя работа и в замяна получава душа. Кралете винаги са били добри благодетели и много от тях са имали слуги демони. Но това не е било едностранно — много демони също са имали крале за слуги.
— Татко видя ли? Нали ти казах, че ще дойде! Гласът беше на Бригите и звучеше тържествуващо.
И ето го сега, стоеше изправено над него — момиченцето с изпоцапано лице, което се беше възползвало от изтръгнатото насила от него обещание да дойде, когато го повика.
— Май добре си се справила — каза един дебел мъжки глас. Беше бащата на Бригите — Томас Писаря. Сякаш беше дошъл на себе си, но, разбира се, не помнеше нищо за Дупката и за срещата си с Аззи. Аззи беше благодарен за това. Когато хората знаят прекалено много, стават опасни.
— А, значи ти си била? — каза Аззи, когато си спомни момиченцето, което го беше заловило, докато той наглеждаше баща му. — Какво искаш?
— Да изпълниш желанието ми! — отвърна Бригите. Да, наистина. Аззи дължеше да й изпълни едно желание. Би дал мило и драго да можеше да го забрави, но обещанията, разменени между хората и свръхестествените същества, се регистрират в света на вълшебствата като факти с огромно значение. Аззи при всички случаи трябваше да се справи с възникналото положение.
— Добре — каза той, — отворете една от страните на пентаграма и ме пуснете да изляза. След това ще поговорим.
Бригите се наведе, за да изтрие една от чертите, но баща й я дръпна назад.
— Не го пускай! Ще изгубиш властта си над него! Аззи сви рамене. Все пак, струваше си да опита.
— Господин Писар — каза той, — кажете на малката си дъщеря да бъде разумна. Бихме могли да решим въпроса съвсем бързо и аз да вървя по пътя си.
— Не го слушай! — каза Писаря на дъщеря си. — Демоните са богати, можеш да поискаш от него всичко! Абсолютно всичко!
— По-добре е да внеса малко яснота по въпроса — каза Аззи. — Това е така според масовите суеверия, но е далеч от истината. Демоните могат да изпълняват желания само в рамките на собствената си сила. Голямо богатство може да ви осигури само много висш демон, а аз съм беден и работя със средства на „Управлението“.
— Иска ми се да имам нова кукла — каза Бригите на баща си. Аззи се напрегна и се наведе напред. Това не беше желание в истинския смисъл на думата, защото не беше отправено към него, но ако го кажеше още веднъж…
— Кукла? — каза той. — Мога да ти дам най-чудесната кукла на света. Чувала ли си за Снежната царица? Тя има една специална къщичка с играчки, с малки човечета и мишки, които тичат насам-натам, а и други неща. Да ти я донеса ли?
— Чакай! — изкрещя Писаря, без да пуска Бригите. — Дъще, опитва се да ни измами! Този демон може да прави чудеса, може да те направи богата, може да те направи принцеса…
— Няма нищо такова — каза Аззи.
— Искай нещо сериозно! — продължи Писаря. — Или по-добре отстъпи желанието си на мен и аз ще поискам нещо достатъчно голямо, за да бъдем богати и двамата. След това ще ти купя всички кукли на света!
— И пак ли ще трябва да разтребвам масата след ядене? — попита Бригите.
— Не, ще си наемем слуга.
— Ще трябва ли да доя кравите, да храня кокошките и да се занимавам с всички останали домакински работи?
— Разбира се, че не!
— Не му вярвай, Бригите! — предупреди Аззи. — Ще ти кажа какво да направиш. Кажи ми да ти донеса нещо хубаво и аз ще те изненадам. Какво ще кажеш, а?