— Не го слушай! — каза Писаря. — Най-малкото трябва да поискаш голямо имение!
— Не го слушай! — каза Аззи. — Той винаги се е държал зле с теб, нали? Но аз си спомням как веднъж беше много доволен, че може да разчита на помощта ми.
— Какви ги дрънкаш? — каза Писаря. — Никога не съм те виждал.
— Така си мислиш. Бригите, какъв цвят да е къщичката ти за кукли?
— Къде сме се виждали? — попита Писаря.
— Всъщност искам… — започна Бригите.
— Чакай! — изкрещя Писаря. — Ако поискаш някаква глупост, ще ти ощавя кожата!
— Омръзна ми да ми крещиш — отвърна Бригите.
— Мога да ти помогна — каза Аззи и направи жест. Томас Писаря отвори уста, но от нея не излезе нито дума. Той се напрегна, езикът му започна да се движи, бузите му се издуха, но не излезе и звук.
— Какво направи?! — извика Бригите.
— Изпълних желанието ти — отвърна Аззи. — Вече никога няма да крещи. На теб или на когото и да било.
— Не е честно! — каза Бригите. — Говорех с баща си, не с теб! Още не си изпълнил желанието ми!
— Добре, Бригите. Пожелай си нещо. Само по-бързо, защото трябва да се махам оттук.
Томас Писаря се опита да каже нещо. Лицето му беше почервеняло, очите му бяха ококорени като твърдо сварени яйца. Беше много забавно и Бригите започна да се смее, но изведнъж престана. Нещо се беше появило във въздуха.
То се втвърди.
И пред тях застана Илит — появи се изневиделица с разрошена коса, а от края на метлата й излизаше дим.
— Аззи! — извика тя. — Добре, че ми каза за това обещание… и че си го спомних! Има ли някакъв проблем?
— Не се ли вижда? — попита Аззи. — Още се мъча да накарам това хлапе да изрече някакво желание, аз да го изпълня и да се махам оттук. Само че още спорят с баща си какво да бъде то.
Томас Писаря направи умолителен жест към Илит.
— Какво си му сторил? — попита тя.
— Бригите каза, че иска той да не й крещи и аз го накарах да млъкне.
— О, Аззи, стига си си играл! Момиченце, каква искаш да станеш, когато пораснеш?
Бригите се замисли.
— Когато бях малка, исках да съм принцеса.
— Не знам дали Аззи ще може да се справи с това — каза Илит.
— Сега вече не искам. Сега искам да стана вещица.
— Защо искаш да станеш вещица?
— Защото ти си вещица — отвърна Бригите. — Искам да съм като теб. Да яздя метла и да омагьосвам хората.
Илит се усмихна.
— Аззи, какво ще кажеш?
— Още една вещица. Има ли някакво значение? Това ла е желанието ти, дете? Искаш ли да станеш вещица?
— Да!
Аззи се обърна към Илит:
— Какво ще кажеш?
— Аз наистина вземам помощници от време на време. Бригите е доста малка, но след някоя и друга година…
— Да, моля ви се! — каза момиченцето.
— Добре — съгласи се Илит.
— Е, имаш, каквото пожела, дете — каза Аззи. — А сега ме пусни да си вървя оттук.
— Най-напред върни говора на баща ми.
Аззи направи това. Томас Писаря се спусна, за да удари здрав шамар на дъщеря си, но някаква невидима сила задържа ръката му.
— Какво направи? — попита Бригите Илит.
— Съвсем проста магия — отвърна тя и се обърна към Писаря:
— Бъди добър с дъщеря си. Само след няколко години ще е в състояние да те направи на кайма. А ще си имаш работа и с мен.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Илит
Глава 1
След като Бригите освободи Аззи от плен, Илит завърза две метли със здраво въже от слама. Аззи се качи отзад и двамата полетяха към Аугсбург. Прилепналото до гърба й мъжествено тяло на младия демон, й доставяше голямо удоволствие. Когато ноктите му, стиснали раменете й, случайно докосваха гърдите й, през тялото й преминаваше сладостна тръпка. Какво удоволствие е да летиш с любимия високо над облаците! За малко тя забрави всякакви мисли за грях и грешници, всички въпроси за доброто и злото излязоха от главата й. Летяха през виолетово оцветени облаци с фантастични форми, които се променяха пред очите й. На Аззи също му харесваше, но я подкани да бързат към дома. Трябваше да вземат младата двойка от харпиите.
Когато се прибраха, Илит успя да измие косата си и да я пристегне безопасно с фиби. След това беше готова за пътешествието.
Тя взе новозаредена метла и се отправи към висините, този път сама. Земята се отдалечи и скоро Илит се оказа в искрящата синева на небето. Започна да търси, но не видя и следа от харпиите. Обиколи цялото земно кълбо, но пак не намери и следа от тях. Точно тогава се появи един бавно летящ пеликан, който й каза: