— Обичат подаръците, не мен.
— Подаряващият е част от подареното — каза Илит.
Дядо Коледа замълча и се замисли.
— Наистина ли смяташ така?
— Че как иначе би могло да бъде?
— Е, тогава е по-добре. Мога ли да се поинтересувам какво правиш тук? Наоколо има само джуджета и елени. Има ме и мен, разбира се.
— Дойдох — каза Илит, — защото трябва да взема едни неща оставени за мен.
— Неща? Какви неща?
— Едното мъжко, другото женско. Човеци. Замразени. Донесли са ги харпиите.
— О, тези ужасни харпии! — каза Дядо Коледа. — От тях снегът пожълтя на километри наоколо.
— Ами замразените хора?
— Там отзад са, под навеса за дърва.
— Ще ги взема — каза Илит. — А, и още нещо. На Земята има едно малко момиченце на име Бригите, дъщеря на Писаря.
— Едно малко хлапе с изпоцапано лице и лошо поведение? — Дядо Коледа никога не забравяше децата.
— Точно така. Тази година искам да получи кукленска къщичка като тези, които даваш само на принцеси. С движещи се същества, тапети, радиоапарати и други вълшебни неща.
— А това дете слушало ли е, а?
— Послушанието няма нищо общо — каза Илит. — Получила е обещание от един демон и това е част от разплатата.
— А защо не дойде самият демон?
— Има си друга работа. Знаеш какви са демоните. Дядо Коледа кимна:
— Добре, ще получи подаръка. Искаш специално да се погрижа да получи и добър късмет?
Илит премисли това много внимателно.
— Не. Дай й, каквото се падне. Играчката е достатъчна. За късмета си ще трябва да разчита на случайността, както всички останали.
— Умно — каза Дядо Коледа. — Преди да си тръгнеш, позволи ми да ти дам един подарък.
— Какъв подарък? — попита Илит.
— Този! — извика Дядо Коледа и задърпа долната част на дрехите си.
— Благодаря все пак — каза Илит, като го отблъсна без особени усилия. — Но нямам нужда от подаръка ти сега. Запази го за някоя друга дама с късмет.
— Но тук не идва никой! Има само джуджета и елени!
— Лошо.
Илит отиде до навеса за дърва и изнесе телата на Принца и Принцесата. Бяха замразени, твърди като пънове и тежки като грях. Илит трябваше да вложи цялата си вещерска сила, за да ги повдигне.
— Изпрати ми някоя от твоите приятелки — провикна се Дядо Коледа. — Кажи й, че раздавам подаръци!
— Ще го направя. Вещиците обичат да получават подаръци.
Илит се издигна във въздуха с Принца и Принцесата и полетя с всички сили към къщата на Аззи в Аугсбург.
Глава 2
Аззи се разхождаше нервно в задния двор, когато Фрике му каза:
— Мисля, че това е тя, господарю!
Сочеше към небето на изток.
Аззи се вгледа и видя как Илит приближава с четири метли, за които бяха завързани двете тела.
— Внимавай как ги спускаш! — извика Аззи, докато тя се готвеше за приземяване.
— Не учи една вещица как да лети с метла — отговори Илит и елегантно спусна товара си пред вратата на алхимичната лаборатория.
— Най-накрая! — каза Аззи и се спусна, за да види телата. — Не се беше разбързала кой знае колко, нали?
— Много благодаря! — каза Илит. — Следващия път отиди сам да си вземеш телата! И сам си търси очи!
Аззи веднага омекна.
— Съжалявам, Илит, но наистина се налага да бързам. Иначе няма да успея да съживя тези двамата до времето на състезанието. Взех още малко божия кръв. Да оставим Принца засега, да пренесем Принцесата до замъка и да я съживим.
— Както искаш — каза Илит.
— Много добре — отбеляза Аззи, когато свършиха с Принца. — Надявам се, че в замъка всичко е готово. Ще отидем там веднага.
Така и направиха. Илит взе Принцесата, която още беше вкочанена от студ, а Аззи, използвайки значителните си летателни способности, взе Фрике и един чувал с провизии и магии, които си помисли, че могат да му потрябват.
— Запали този огън! — каза Аззи на Фрике по-късно, когато стигнаха в омагьосания замък. Бяха на горния етаж, където за Принцесата имаше подготвена стая. Най-напред, разбира се, трябваше да я съживят.
— Къде са очите? — попита Аззи.
— Ето ги — отвърна Илит. — Тези са от Ходлос, художника, който я е нарисувал като Магдалена.
— А за Принца?
— Очите на дракона Скандер.
— Много хубаво — каза Аззи. — Защо все още е толкова студено тук?
Фрике слагаше дърва на огъня в голямата камина от близо един час, но стаята още не се беше затоплила. Каменните стени изглежда поглъщаха топлината. При това положение Принцесата никога нямаше да се разтопи. През синкавия лед фигурата й изглеждаше доста деформирана. Изражението на лицето й беше спокойно. Шевовете на Фрике не биеха много на очи. Краката на танцьорка, които беше прикрепил към торса, бяха зашити в средата на бедрото, но шевът приличаше на жартиер. Фрике притежаваше някои изненадващи умения.