Но защо след толкова много време не се беше размекнала? Да не би ледът да беше омагьосан? Аззи го натисна с нокът и се увери, че едва е почнал да се топи.
Огънят още не беше затоплил помещението достатъчно. Аззи беше поръчал магии за затопляне преди доста време, но още не бяха доставени. Сега отново повтори поръчката с неограничената кредитна карта, за да си осигури незабавна доставка. След миг във въздуха нещо избухна и се появи чисто нова затопляща магия, опакована в непрозрачна яйчена черупка.
— Най-после! — каза Аззи и счупи черупката. Магията излезе с тихо свистене и стаята почти моментално се затопли с десет градуса.
— А сега процедурите за съживяване — каза Аззи след като ледът се поразтопи. — Фрике, бързо дай кръвта!
Слугата се наведе над легналата Принцеса и плисна лицето й с божия кръв.
— А сега заклинанието за съживяване — каза Аззи и го изрече.
Съставеното от различни части същество, което наричаха „Принцеса“, лежеше неподвижно като смъртта и също толкова бяло. След това бузата леко потрепна. Добре оформените устни се раздвижиха и се разделиха, а малкото езиче се показа, за да вкуси божията кръв. След това деликатните ноздри се разшириха, тялото се размърда и отново се отпусна.
— Бързо! — каза Аззи. — Сложи очите!
Те застанаха на местата си лесно. Сега беше необходимо още едно заклинание — за включване на зрението. То беше рядко срещано, но от „Снабдяване“ бяха успели да намерят. Докато Аззи го произнасяше с напевен глас, клепачите на Принцесата трепнаха, замигаха и накрая се повдигнаха. Новите й очи — сапфиреносини — погледнаха света. На лицето й се появи изражение, оживя. Огледа се наоколо и простена тихо.
— Кои сте вие? — попита тя.
Гласът й беше силен и гневен, а в добавка имаше и доза раздразнение. На Аззи не му се хареса, но за щастие не той трябваше да я обича. Това беше работа на Принца.
Принцесата — новосъздадено същество — нямаше никакви спомени. Налагаше се да й се обяснят нещата.
— Кои сте вие? — попита тя отново.
— Аз съм чичо ти Аззи, разбира се. Не ме ли помниш?
— Помня те — отвърна Принцесата, макар че, разбира се, това не беше вярно. Смъртта беше заличила спомените от главата й — както добрите, така и лошите.
— Какво става, чичо Аззи? Къде е мама?
Това беше очакван въпрос. Всички живи същества считат, че имат майка и не могат дори да допуснат, че някой би могъл да ги е съшил от съставни части.
— Мама и татко — отвърна Аззи, — тоест техни кралски височества, са омагьосани.
— Техни кралски височества ли каза?
— Да, мила моя. Ти, разбира се, си Принцеса. Искаш да ги освободиш от магията, нали?
— Какво? А, да — каза тя. — Значи съм принцеса!
— Те могат да бъдат освободени само след като самата ти се спасиш от магията си.
— Омагьосана ли съм?
— Точно така, мила моя.
— Тогава ме спаси!
— Боя се, че не мога да направя това. Не съм този, който трябва.
— О! И каква е тази магия?
— Магия за сън. Прекарваш по двадесет и повече часа на ден или в сън, или в дрямка. Хората те наричат Спящата красавица. Само един човек може да те освободи от магията. Принцът.
— Принцът? Кой Принц?
— Не си го виждала, мила моя. Той е един приятен, хубав млад човек от благородно семейство, който е чул за твоето нещастие едва напоследък. Той е на път за тук, за да те събуди с целувка и да те отведе, за да живеете в блаженство.
Принцесата се замисли.
— Добре звучи. А сигурен ли си, че не сънувам всичко това?
— Това не е сън, освен в смисъл, че е възможно всичко — спането и будуването, животът и смъртта — да е сън. Но като оставим метафизиката настрана, ситуацията е реална и ти си омагьосана да спиш. По-вярвай ми, довери ми се за това. Очевидно в момента не си заспала, защото трябва да поговоря с теб и да ти дам някои съвети.
— Може би магията не действа — каза Принцесата.
— Боя се, че действа — каза Аззи и скришом извади от торбата си магията за сън, като натисна малкото копче, което я задейства.
Принцесата изпусна една прозявка.
— Прав си. Наистина ми се спи. Но още не съм вечеряла!
— Вечерята ти ще е готова, когато се събудиш — каза Аззи.
Очите на Принцесата се затвориха и скоро тя потъна в дълбок сън. Под зоркия поглед на Илит, Аззи я взе, занесе я в спалнята и я сложи в леглото.
В течение на няколко дни стана ясно, че Принцесата щеше да създава проблеми. Тя не искаше да слуша Аззи и дори Илит, със спокойния й и интелигентен подход, не можеше да достигне до момичето, макар и в ролята на негова леля. Че Принцесата е красива нямаше никакво съмнение. Не на последно място сред достойнствата й бяха дългите й крака на танцьорка, маслиненокафяви и прекрасно оформени, които носеха бялото като алабастър тяло и русата глава. Краката й създаваха впечатлението, че са обути в копринени чорапи и това ни най-малко не намаляваше красотата й.