Но тези дълги крака сами по себе си бяха проблем и сякаш имаха свой собствен живот. Принцесата беше обзета от мания да танцува. Аззи трябваше да приложи доста магии докато се справи с това.
Дори и под влиянието на магията, Принцесата ходеше на сън и дългите й крака непрекъснато я водеха долу в балната зала, където танцуваше под звуците на фламенко, чувани само от нея. Аззи трябваше да вземе под внимание и тези странствания на Принцесата.
— Илит — попита той, — ще останеш ли да се грижиш за нея? Боя се, че е малко нестабилна. Може да падне и да се нарани. Въпреки всичко у нея има дух и съм сигурен, че ще се справи с това, което й възлагаме.
— Сигурно е така — отвърна Илит. — Между другото, помолих Дядо Коледа да донесе на Бригите кукленска къщичка.
— О, благодаря ти.
— Казвам ти го, в случай, че си забравил какво си й обещал.
— Не бях забравил — каза Аззи, въпреки че беше. — Все пак, благодаря. Добре се грижиш за нея, а?
— Правя го заради теб, Аззи — каза Илит с размекнат глас.
— Наистина съм ти благодарен — отвърна той с глас, който изразяваше противоположното. — Трябва да отида и да съживя Принца. Ще се видим по-късно.
Илит поклати глава и любимият й демон изчезна в кълбо от бляскави светлини. Защо изобщо се беше влюбила в демон? И като е демон, защо точно този? Не знаеше. Пътищата на съдбата са най-малкото неразгадаеми.
Глава 3
— Надявам се да нямаме проблеми с него, Фрике — каза Аззи. — Готови ли са очите на дракона?
— Да, господарю — отвърна Фрике и отвори непромокаемата торбичка от еленова кожа, в която драконовите очи киснеха в смес от божия кръв, солена вода и оцет. Той извади очите, като не забрави преди това да избърше ръцете си в престилката, защото макар и хигиената в онези дни да не беше много на почит, в конкретния случай беше от значение.
— Красиви са, нали? — каза Аззи и ги постави на местата им, като намаза ръбовете им с божия кръв.
И наистина бяха красиви очи — с цвят на топаз и с дълбок блясък.
— Тези очи ме безпокоят — каза Фрике. — Имам чувството, че могат да различават измамата.
— Точно това е нужно на един герой.
— Но няма ли да разбере тази измама? — каза Фрике и посочи с ръка Аззи, стаята и себе си.
— Не, драги ми Фрике. Драконовите очи не могат да различават измамата, когато се касае за собственото им положение. Могат да забелязват недостатъците у другите, но не и у себе си. Няма да е лесно да заблудиш нашия Принц, но той няма да е достатъчно умен или далновиден, за да отгатне какво става с него.
— О! — каза Фрике. — Размърда се!
Аззи предвидливо беше приел вида на добрия чичо.
— Няма нищо, няма нищо, момчето ми — каза той и погали русата глава на младежа.
— Къде съм? — попита той.
— По-добре попитай кой си — отговори Аззи. — И после трябва да се поинтересуваш кой съм аз. От жизненоважните въпроси „Къде“ е най-незначителният.
— Добре де… Кой съм аз?
— Ти си благороден принц, чието име никой не знае.
— Принц — учуди се младежът и стана. — Това означава, че съм от аристократично потекло, нали?
— Да, така е — потвърди Аззи. — Ти си Принцът, а аз съм чичо ти Аззи.
Младежът прие това веднага.
— Здравей, чичо. Не те помня, но щом казваш, че си ми чичо, сигурно е така. След като научих това, мога ли да знам къде съм?
— Разбира се — отговори Аззи. — В Аугсбург.
— Много добре — каза Принцът малко замислено. — Имам чувството, че винаги съм искал да видя Аугсбург.
— Ще го видиш — каза Аззи и се усмихна вътрешно при мисълта какво хрисимо същество е създал. — Ще го разгледаш добре по време на подготовката си и още веднъж, когато тръгнеш от града, за да изпълниш подвига си.
— Подвиг?
— Да, момчето ми. Преди нещастния случай да отнеме паметта ти, ти беше известен войн.
— И какъв беше този нещастен случай, чичо?
— Ти се би храбро срещу многобройни врагове. Уби доста от тях — много си добър с меча — но един се промъкна зад теб и те удари по главата, когато не очакваше.
— Но това е нечестно.
— Хората често са такива — каза Аззи. — Но ти си твърде невинен, за да осъзнаеш това. Но няма значение. Чистото ти сърце и високият ти дух ще печелят симпатиите на околните където и да отидеш.
— Това е добре — каза Принцът. — Искам хората да имат добро мнение за мен.