— И ще имат, момчето ми, когато изпълниш големия подвиг, който е писано да те прослави. — Какъв е този подвиг, чичо?
— Да преминеш през различните премеждия, които те отделят от Принцесата, Спящата красавица.
— Каква принцеса? Какво говориш?
— Говоря за големия подвиг, който ще те прослави по целия свят и ще те направи безмерно щастлив.
— Добре звучи. Продължавай, чичо. Спомена някаква спяща красавица?
— Тя всъщност само дреме. Но при всички случаи, това е голям недостатък. Момчето ми, писано е, че само целувка от твоите устни може да я освободи от магията. Когато тя се събуди и те види, ще се влюби в теб до полуда. Ти също ще се влюбиш в нея и всички ще са щастливи и доволни.
— А хубава ли е?
— Без съмнение — каза Аззи. — Ще я събудиш с целувка. Тя ще отвори очи и ще те погледне. Ще те прегърне, ще повдигне лице към твоето и ще познаеш блаженство, рядко преживявано от смъртен човек.
— Искаш да кажеш, че ще се забавлявам, така ли?
— Това е прекалено слаба дума за удоволствието, което ще изпиташ.
— Звучи прекрасно — каза Принцът. Той стана и направи няколко крачки. — Хайде да го направим веднага, а? Ще я целуна и после ще можем да се забавляваме.
— Не може да стани толкова бързо — каза Аззи.
— Защо?
— Никак не е лесно да се стигне до Принцесата. Трябва да си пробиеш път през много премеждия.
— Какви премеждия? Страшни ли са?
— Боя се, че да — отвърна Аззи. — Но не се безпокой. Ще успееш, след като Фрике и аз те научим да боравиш с оръжие.
— Не каза ли, че вече съм научен?
— Е, да. Но малко тренировки няма да ти навредят.
— Честно казано, всичко това ми се струва доста опасно.
— Разбира се, че е — каза Аззи. — Такива са всички премеждия. Но няма значение. Ще се справиш. Фрике и аз ще те обучим и след това ще тръгнеш.
— Оръжията са опасни. Някой може да ме убие с тях. Дотолкова мога да си спомня.
„Ще си спомниш, разбира се, страхливецо“ — по-мисли си Аззи, а на глас каза:
— Твоите оръжия ще са по-съвършени и никой няма да може да застане срещу тях. Освен това ще разполагаш с магически заклинания. И най-важното, ще имаш вълшебен меч.
— Меч! — каза Принцът с израз на отвращение. — Сега си спомних за мечовете! Ужасни остри предмети, с които хората си пробиват ужасни дупки един на друг!
— Но помисли си за каузата — каза Аззи. — Помисли за Принцесата! Разбира се, ще се наложи да се биеш, но ще победиш!
— Не мога да го направя — каза Принцът. — Не. Съжалявам, но не мога.
— Защо? — попита Аззи настойчиво.
— Защото си спомних, че съм пацифист.
— Дявол да го вземе! Та ти току-що беше прероден! Тоест, събуди се от дълбокия сън, причинен от раните ти. Как изведнъж стана пацифист?
— Защото много добре знам, че ако попадна в положение, в което насилието е неизбежно, просто ще припадна и толкова.
Аззи погледна Фрике, който гледаше с празен поглед една точка в стената. Дори и това подлежеше на тълкуване. Аззи знаеше, че Фрике тайно му се надсмива, задето си е направил толкова труд да създаде Принца и е бил достатъчно глупав да му даде сърце на страхливец.
— Чакай да се разберем — каза Аззи. — Ти ще бъдеш обучен. След това ще ти дам вълшебен меч, който ще се справя с всичко, което се изпречи на пътя ти. След това ще тръгнеш, за да изпълниш задачата си.
— Ами ако ме ранят?
— Принце — каза Аззи строго. — По-добре е да овладееш този твой страх. Уверявам те, че или ще тръгнеш оттук въоръжен с вълшебния меч и ще вложиш цялото си старание, или ще ти дам да разбереш. А тъй като имам приятели демони, да си имаш работа с мен е по-болезнено, отколкото изобщо можеш да си представиш. А сега отиди в стаята си и се измий. Време е за вечеря.
— Какво има за вечеря? — попита Принцът. — Надявам се да е нещо френско с много сос.
— Говеждо с картофи — каза Аззи. — Тук създаваме бойци, а не учители по танци!
— Добре, чичо — каза Принцът и излезе. Походката му беше съвсем отчетливо страхлива. Аззи погледна Фрике ядосано в очакване на коментар. Слугата му бързо се дръпна настрана. Аззи взе един стол и седна до камината. Трябваше да измисли нещо. Беше сигурен, че Принцът ще побегне веднага щом се изправи срещу някаква опасност, а това щеше да направи Аззи за посмешище пред три свята. Това той не можеше да понесе.
Глава 4
На следващата сутрин Аззи започна да обучава Принца. Най-напред започнаха упражнения с меч. За един млад човек, който ще се изправи срещу опасни магии, мечът беше универсалното оръжие. Използван правилно, той може да убие почти всичко. Принцът се оказа доста надарен. Торсът и дясната му ръка бяха принадлежали на много умел войн. Това пролича, когато нападаше и парираше ударите, по стойката му и по начина, по който въртеше оръжието. Дори Аззи, който не беше слаб фехтувач, беше доста изненадан от уменията на творението си.