— Добре де, събудих се!
Миг след това пред него се появи героичното тяло на Хермес. Богът още решеше дългата си кестенява коса и беше доста ядосан.
— Уважаеми Аззи — каза той, — никога не използвай принуждаваща магия, за да ме викаш, когато ти падне! Ние, съветниците на духовете, също имаме личен живот, нали? Никак не е приятно да изоставиш всичко заради млад демон като теб.
— Съжалявам! — каза Аззи. — Но в миналото ти беше толкова щедър към мен… И проблемът ми сега е много сериозен.
— Добре де. Да го чуем — каза Хермес. — Предполагам, че нямаш подръка чаша божия кръв?
— Имам, разбира се — отвърна Аззи и наля течността в чаша, направена от един цял аметист. Докато Хермес пиеше, той му обясни за какво става дума.
— Да помисля… — каза Хермес. — Да, спомням си едни стари ръкописи посветени на въпроса. Това, което твоят Принц прави в момента, се нарича „Герой, отказващ се от приключението“.
— Не знаех, че героите могат да правят това — каза Аззи.
— Могат и още как. Случва се много често. Знаеш ли нещо за семейството му?
— Но той няма семейство! — отвърна Аззи. — Аз сам го създадох.
— Знам — каза Хермес. — Спомни си какво научихме за краката му. Всички части на тялото му имат своите спомени. Особено сърцето.
— Сърцето му наистина е на страхливец — съгласи се Аззи. — Но не знам нищо за семейството му.
— Ще отида да проверя — каза Хермес и изчезна, но не в облак дим, както изчезват обикновените демони, а в кълбо от огън. Аззи се възхити. Наистина искаше да се научи да го прави.
Хермес се върна скоро.
— Както и предполагах — каза той, — трупът със сърце на страхливец е средният от тримата братя.
— И какво от това?
— В старите приказки средният брат обикновено не става за нищо. Най-големият брат наследява царството. При обикновеното стечение на обстоятелствата най-малкият брат тръгва по света и спечелва друго царство. Средният брат само се навърта наоколо и не прави почти нищо. По този начин природата уравновесява качествата на хората.
— Гръм и мълния! — възкликна Аззи. — Попаднал съм на среден брат, който е страхливец! Какво ще правя сега?
— Тъй като той все още не е напълно оформен като характер, има шанс да го променим. Може би ще успееш да го убедиш, че е най-малкият брат. Тогава ще е по-подготвен за задачата си.
— Това ще го направи ли по-малко страхлив?
— Боя се, че не — отвърна Хермес. — Ще помогне, разбира се, особено ако му кажеш колко свирепи са били предците му. Но страхът му е част от него и не може да бъде премахнат със заклинания.
— Какво ще ме посъветваш тогава? — попита Аззи.
— Единственият лек против страх — отвърна Хермес — е една билка, която се нарича "Гутсия семпервиренс".
— Къде расте тя? И наистина ли помага?
— Ефикасността й е вън от всякакво съмнение. Гутсията, или „нервното растение“, както още е известна, изпълва човека с дързост и го заслепява. Трябва да се дава в малки дози, иначе го прави глупашки безразсъден и героят умира преди още да е започнал както трябва.
— Трудно мога да си представя моят Принц безразсъден.
— Дай му Гутсия колкото най-малкия му нокът и резултатите ще те изненадат. Но не забравяй, че винаги е добре да я комбинираш с нещо друго. Например Коландрия — билката на внимателното премисляне.
— Няма да забравя — каза Аззи. — Къде да намеря тази гутсия?
— Това е истинският проблем — призна Хермес. — Назад, през Златните векове, от нея е имало много и никой не я е пиел, защото в онези дни не е било нужно да имаш кураж. Трябвало е само да можеш да се забавляваш. След това дошла Бронзовата ера, когато хората започнали да се бият помежду си, а след нея и Желязната ера, когато се биели не само помежду си, но и срещу всичко, което се изпречело на пътя им. В онези дни консумирали големи количества от билката. Затова именно хората от старите времена са били толкова храбри. Само че човешкият род едва не изчезнал заради всичките тези войни, водени с толкова много смелост. С промяната на климата билката постепенно изчезнала. Сега може да се намери само на едно място.
— Кажи ми къде е то?
— Някъде на задните рафтове в „Снабдяване“ — отговори Хермес. — Последните останали растения са изсушени и са поставени в специална тинктура за вечно съхранение.
— Но аз вече ги попитах за нещо такова! — каза Аззи.