— Такива са — съгласи се Хермес. — Трябва да намериш начин да ги накараш да потърсят наистина както трябва. Съжалявам, Аззи, но нищо повече не мога да направя за теб.
Проблемът беше сериозен, защото „Снабдяване“ действаше все по-неохотно и по-неохотно. Всъщност Аззи имаше впечатлението, че изцяло са отписали неговата задача и сега дремят в очакване на нещо друго. Знаеше, че ще има неприятности. Той поговори с Принца, разказа му за героичните дела на предците му и го подкани да се държи като тях във всяко едно отношение. Само че на Принца не му беше интересно да слуша. Дори когато Аззи му показа миниатюрен портрет на Принцесата, нарисуван от демони художници, които не бяха оставили не изобразена никоя нейна красота, младият човек продължи да не се интересува и започна да говори, че когато стане малко по-възрастен, иска да отвори магазин за рокли.
Глава 6
Беше привечер. Августовското слънце цял ден беше пекло къщата в Аугсбург. Аззи седеше на грубо скования шезлонг и четеше една от брошурките, които от време на време издаваше Министерството на адските работи. Тя съдържаше обикновените неща — умоляваха се всички да вършат Зло в името на общата кауза и имаше списък на последните събития в Ада. Имаше и календар на рождените дни на подменените бебета. Тези бебета бяха взети тайно от родителите им, за да бъдат дооформени и изпратени в Новия свят при племето на ацтеките, защото кървавите им жертвоприношения бяха заслужили всеобщо възхищение. Имаше и обяви за няколко празненства с изгаряне на къщи и за няколко разпродажби в Дупките. Обикновените неща, гарнира-ни тук-там с някоя новина. Аззи четеше, макар че всъщност не му беше никак интересно. Понякога в тези брошурки можеше да се намери и нещо заслужаващо внимание, но по-често нямаше нищо.
Тогава, когато клепачите му натежаха и той започна да дреме пред камината, на входната врата се почука силно. Ударите прокънтяха така, че той едва не падна от стола си. Принцът, който копираше десен за рокля от една глинена плочка върху пергамент, скочи и излезе още преди да заглъхне последният удар. Единствено старият Фрике остана невъзмутим, макар че това не беше израз на смелост от негова страна — силните удари го бяха вцепенили от страх, подобно на заек, когато над него се спуска сокол със силно пляскане на крила и разтворени нокти.
— Доста е късно за посетители — учуди се Аззи.
— Да, господарю — съгласи се Фрике, който се отпусна, колкото да може да затрепери силно. — И доста силно чука.
— Съвземи се, човече — каза му Аззи. — Сигурно е някой странник, който е загубил пътя си. Сложи на огъня вода да се топли, а аз ще видя кой е.
Аззи отиде до вратата и дръпна масивните резета от двойно закалена стомана.
На прага стоеше фигура, облечена в бяло. Имаше обикновен златен шлем с гълъбови крила, прикрепени към двете му страни. Беше със снежнобяла ризница и от раменете му се спускаше бяла мантия. Мъжът беше блудкаво красив, с добре оформено лице и големи сини очи.
— Здравейте — каза посетителят. — Надявам се да не съм сбъркал адреса. Това ли е жилището на демона Аззи Елвул?
— Дотук няма грешка — каза Аззи, — но каквото и да искате да ми продадете, няма да го купя. Нямам нужда от нищо. Как смеете да ме безпокоите, когато си почивам?
— Ужасно съжалявам за това, но ми казаха да дойда тук колкото се може по-бързо.
— Казаха ви? Кои са те?
— Управителният съвет на Силите на Светлината във връзка със състезанието на хилядолетието.
— Вие сте от Силите на Светлината?
— Да. Ето документите ми.
Той извади един свитък, завързан с алена панделка и го подаде на Аззи. Аззи го пое, развърза го и прочете написаната с тежък готически шрифт заповед да се позволи на приносителя — Бабриел, ангел от втори разред към Силите на Светлината, да ходи, където пожелае и да наблюдава всичко, което счете за необходимо, като това особено се отнася за демона Аззи Елвул, към когото понастоящем той е придаден като наблюдател.
Аззи го изгледа сърдито.
— С какво право онези те изпращат тук? Тази работа е изцяло на Силите на Мрака и вашата страна не може да се намесва!
— Трябва да ви уверя, че изобщо нямам намерение да се намесвам. Може ли да вляза и да ви обясня по-подробно?
Аззи беше толкова изумен от нахалството на това създание на Доброто, че не можа изобщо да възрази, когато високият русокос ангел влезе в къщата му и се огледа наоколо.
— Колко хубава мебелировка! Особено ми харесват символите на стената.
Той посочи дясната, западната стена, където, поставени в специални ниши, имаше няколко глави на демони, изработени от черен оникс. Те бяха разнообразни — имаше маймуна, сокол, змия и лакомец от Новия свят.