— Това не са символи, глупако! — каза Аззи. — Това са бюстове на предците ми!
— Ами този? — каза ангелът и посочи главата на лакомеца.
— Това е чичо ми Занзибар. Той емигрира в Гренландия заедно с Ерик Червения и остана там докато не започнаха да използват лика му за орнамент.
— Колко много е пътувало семейството ви! — каза ангелът с респект. — Възхищавам се на Злото заради неговата смелост и енергия. То не е хубаво, разбира се, но въпреки всичко е възхитително. Между другото, казвам се Бабриел.
Фрике попита:
— Щом си ангел, къде са ти крилата?
Бабриел разкопча ризницата си и под нея се показа чифт доста смачкани, но красиво оцветени криле.
— Какво искаш? — попита Аззи. — Имам да върша важна работа и нямам време за губене в приказки.
— Както казах, изпратен съм от Силите на Светлината. Висшият съвет реши, че участието ви в състезанието представлява голям интерес за нас и затова бях определен за наблюдател. Трябва да сме сигурни, че няма да играете нечестно. Разбира се, това не е обвинение. Просто решихме, че е добре да гледаме какво правите. Не искаме да ви обидим.
— Като че ли са ми малко другите проблеми — каза Аззи, — ами сега и ангел ще наднича над рамото ми.
— Искам само да гледам — каза Бабриел — Там, откъдето идвам, много се говори за Злото, но никога не съм го виждал отблизо.
— Там, откъдето идваш, трябва да е доста тъпо — отбеляза Аззи.
— Така е, разбира се. Но е Добро, така че ни харесва. А шансът да видя истински демон в действие… Е, трябва да призная, че мисълта за Злото ме вълнува.
— Харесва ти, а?
— О, не! Не бих казал това. Но наистина ми е интересно. Може би дори бих могъл да помогна с нещо.
— На мен? Шегуваш ли се?
— Знам, че изглежда странно, но Доброто в самата си същност е склонно да помага, дори и за лоша кауза. Истинското Добро няма предразсъдъци по отношение на Злото.
— Не искам да слушам нищо повече за Доброто — каза Аззи. — Надявам се, че не си от мисионерския тип и няма да се опитваш да ме агитираш да мина на другата страна. Безполезно е. Разбираш ли ме добре?
— Сигурен съм, че няма да създам никакви проблеми — каза Бабриел. — Вашите хора също се съгласиха.
— Свитъкът ти ми изглежда съвсем истински — каза Аззи. — Е, нямам нищо против. Гледай каквото си искаш. Само не се опитвай да откраднеш някоя от магиите ми.
— По-скоро бих дал да ми отрежат дясната ръка, отколкото да крада от вас! — каза Бабриел.
— Вярвам ти — каза Аззи. — Ти наистина си глупак, нали? Няма значение — добави той след това, когато видя посърналото лице на ангела — просто така си приказвам. В килера има достатъчно храна. Не, предполагам, че тя няма да ти хареса. Фрике, донеси на госта пиле от селото.
— Но аз с радост бих споделил това, с което се храните и вие — каза Бабриел.
— Не, няма да е с радост — прекъсна го Аззи. — Можеш да ми вярваш. Как я кара Доброто напоследък?
— Нашата подготовка върви добре — отвърна ангелът? — Основите са добри и всичко останало. Олтарът, мястото за хора, куполът…
— Подготовка? За какво говориш?
— За участието на Доброто в състезанието.
— Смятате да строите нещо?
— Да. Вдъхновихме един майстор строител и вдъхнахме сили на жителите на едно градче, за да вземат участие в грандиозен архитектурен проект. Той ще подтиква хората към висши неща — истината, красотата, добротата…
— Как го наричате?
— Харесва ни името „Готическа катедрала“.
— Хм. Добре, добре. И при вас ли има наблюдател?
— Да. При нас е Бестиалиал. Аззи изсумтя презрително:
— Той не е истински практик. Кабинетен тип. Все пак… когато внимава е доста разумен. И мислиш, че проектът ви е добър, а?
— О, да. Доволни сме от него — отвърна Бабриел. — Това е, което ще представим. Но предполагам, че сте чували израза: „Доброто винаги може да стане по-добро“.
— И със Злото е така — каза Аззи. — Ела в кабинета ми. Ще ти дам глътка божия кръв.
— Чувал съм за това — каза Бабриел, — но никога не съм опитвал. Опиващо ли е?
— Върши работа — отвърна Аззи. — Искам да кажа, щом животът е такъв, какъвто е…
Бабриел реши, че последните думи са доста неясни, меко казано, но пък кога Доброто е разбирало Злото? Той последва Аззи в кабинета му.
— Добре — каза Аззи. — Щом оставаш, оставаш. Предполагам, че ще искаш да живееш в къщата.
— За работата ми това ще е доста удобно — каза Бабриел. — Бих могъл да плащам наем…
— За какъв ме вземаш? — попита Аззи, макар че мисълта да получава наем беше минала през ума му. — Ти си мой гост. Там, откъдето идвам, гостът е свещен.